Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Къде намери тези картини?

— В една кутия под леглото ми. Не исках да ги окачвам, когато пристигнахме тук. Но може би сега… — тя сведе поглед и за момент Серафин си помисли, че ще се разплаче. Но вместо това, тя се обърна и поклати решително глава. — Мисля, че съм готова.

— Точно така. Защо да не го направим сега?

— Добре — каза Зоуи и стана. — Ще ми помогнеш ли? Татко държи чука под мивката.

— Да вървим.

Час по-късно двете картини бяха закачени на стената на Зоуи — малката къщичка над тоалетката, а слонът — до леглото й. След първия им разговор за Мариан Серафин се изненада колко бързо Зоуи се отвори за нея. Сякаш имаше резервоар на емоции, който чакаше правилния човек да се потопи в него. Студенината беше изчезнала и отстъпила място на топлина. Беше се случило нещо, което тя си мислеше, че е невъзможно — Зоуи се отваряше за нея.

— Малко е бебешко, нали? — каза Зоуи, като докосна хобота на слона. — Но не ми пука.

— Мисля, че е прекрасно — заяви Серафин и поизправи леко рисунката.

— Бях малка, когато я нарисува.

Зоуи седна на леглото си и издърпа една от лилавите сатенени възглавници в скута си.

— Ти обичаш ли да рисуваш? — попита Серафин.

— Да — Зоуи вдигна рамене. — Не съм много добра обаче.

— Обзалагам се, че си. Видя ли, че има още едно място? — тя посочи празната част на стената до вратата.

— Мислиш ли, че трябва да нарисувам нещо?

— Да. Имаш боички, нали?

Зоуи кимна.

— Нарисувай нещо, каквото искаш.

— Искам да направя рисунка на майка ми. Както аз си я спомням.

В осем сутринта небето беше изсветляло до сиво-синьо. Южният залив беше тих. Капаците на магазините и ресторант бяха спуснати и единственият звук идваше от чайките в небе

Чарли трябваше да потича, за да изчисти мислите си. Тя нямаше представа как смогва Пипа — последните няколко дни бяха изтощили напълно. Когато си беше в Лондон, тя си слагаше слушалките и тичаше покрай канала преди работа — музиката я подготвяше за предстоящия ден. Но днес не искаше тича с музика. Тук, далеч от града, се чувстваше по-спокойна! Не искаше да блокира света, като се затвори в собствения балон, както правеше обикновено.

Туп, туп, туп — беше хубаво да усеща краката си на писта! — звукът на усилията й. След няколкостотин метра, кожата се загря.

Туп, туп, туп.

По гърба й започна да се стича пот, но с всяка крачка, която правеше, спокойствието й се възвръщаше.

Туп, туп…

БАМ!

Тялото на Чарли се огъна.

Нещо се беше ударило рязко зад коленете и натискаше краката й през ликрата на дрехата. Тя падна и си удари лактите.

— ХЕЙ — извика тя, шокирана от болката в лактите и хълбока.

Огледа се замаяна и се натъкна на космата муцуна, която облизваше рамото й с розовия си език.

— Какво… — започна тя, докато се опитваше да избута животното.

— Багел! Багел! Махни се от нея! — Юън хвана кучето за повода. — Чарли, толкова съжалявам, добре ли си? — той й помогна да се изправи.

Шортите й бяха скъсани от едната страна и имаше драскотини на лакътя и бедрото.

— Почти.

— Слава Богу! Толкова съжалявам — каза той и се обърна към кучето. — Седни, Багел. СЕДНИ!

Неохотно, кучето седна, а езикът му все още висеше.

— Какво стана? — тя се облегна на морската стена в опит да си поеме дъх.

— Той се блъсна в теб. Имам го само от седмица и още не съм схванал съвсем как работи тази удължаваща се каишка. Е, добре де, разбрах как се удължава, но не и как се прибира… Още веднъж, много съжалявам.

Чарли погледна кучето подозрително.

— На изпитателен срок е — обясни Юън. — Спасен е от един приют. Моят приятел Адам е ветеринар и го взе. Обичам предизвикателствата, но трябва да призная, че не съм съвсем сигурен дали не беше прекалено голям залък за моята уста. Така да се каже.

Кучето изскимтя и наклони глава.

Чарли приклекна до нивото на кучето.

— Може ли да започнем отначало? — попита тя. Багел вдигна кална лапа и тя я разклати.

— Добре — продължи тя. — Простено му е. Но на теб? Може да се наложи да се потрудиш повече. Как възнамеряваш да ми се реваншираш?

Чарли и Юън седнаха навън в едно кафене до кея и си поръчаха кроасани и две чаши капучино. Багел лаеше по чайките наблизо, а Юън го държеше здраво за повода. Крайбрежието бавно започваше да се пробужда — един-двама души излизаха от домовете си, а в далечината Чарли видя как прозорците в чайната на Лети светват.