Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— А какво му каза?

— Започнах да му пиша посред нощ, докато Люк спеше, а аз хранех Грейси. Онази тишина в три часа през нощта, в която си мислиш, че само ти си буден в целия свят. Оказа се обаче, че и Уил е буден, и така си заразменяхме имейли. Разказах му за работата си като адвокат…

Чарли вдигна вежди.

— Няма да повярваш колко е бляскаво, Чарли. Медиен закон. Много големи амбиции. Много тузарски обеди и питиета в града след работа — тя й се усмихна криво. — Не тук, разбира се. Аз съм в Манчестър.

— Добре — рече Чарли, като изслуша всичко. — Значи си била малко креативна с истината и си казала, че имаш работа, която нямаш. Това не е най-ужасното нещо на света, нали?

— Това беше началото — Пипа намести Грейси върху гърдите си. Дишането на бебето се беше задълбочило и сега похъркваше тихичко. — Аз му изпратих мои снимки — предполагам от преди около пет или шест години.

— И не си споменала Люк?

— Не. Нито децата. Редактирах ги от живота си.

— Не си му казала нищо?

— Не. Сега разбираш ли какво имах предвид? Аз съм доста ужасен човек. И знаеш ли какво го прави още по-лошо? Чувствах се по-добре, Чарли. Чувствах се по-добре като жената, която си измислих.

Чарли си пое дълбоко дъх.

— Срещнахте ли се?

— Не. Той искаше, но аз все отлагах. Не исках да се срещна с него. Просто исках да имам онова усещане за свобода от време на време. Но снощи, когато Грейси не спря да плаче, Люк отиде да спи в стаята за гости. Той го прави от време на време, когато има голямо заседание на следващата сутрин и се нуждае от здрав сън през нощта. Обаче не осъзнавах, че съм си оставила телефона там и не съм си излязла от имейла.

Предполагам, че е подозирал, че нещо се случва, защото ми е проверил профила.

Пипа погали тила на дъщеря си.

— Изчака до тази сутрин, за да ми каже. На закуска с децата ме попита кой е Уил Мортимър. Прилоша ми. Не знаех какво да кажа, затова не казах нищо. Той се качи горе, много спокоен, и си стегна багажа. Каза, че ще му е необходимо пространство за размисъл, обясни на децата, че трябва да отиде в командировка и си тръгна.

— О, Боже! Това е ужасно!

Чарли се замисли за изминалата седмица. Как не беше успяла да забележи, че нещата са така объркани в тази къща? Сестрите не трябваше ли да имат някаква специална интуиция? Но тя беше толкова вкопчена в собственото си раздразнение от Пипа, че не можеше да прозре първопричината за поведението й. Бракът й беше в сериозна беда и тя имаше нужда не от някого, който да съди, а от добър приятел и слушател.

— Как се чувстваш сега? — попита Чарли.

— Ужасно! Сякаш всичко е обърнато с главата надолу — Пипа заплака отново.

— Все още ли го обичаш?

— Да — каза Пипа и избърса носа си набързо с ръка. — Мисля, че да. Да.

— Тогава ще трябва да намерим начин да оправим това — каза Чарли, като се опитваше да се съсредоточи върху намирането на решение. — Какво ще кажеш за онези горещи линии за консултации? Как им беше името? — тя вдигна телефона си, за да намери интернет страницата.

— Недей — каза Пипа и сложи ръка на рамото на сестра си, за да я спре.

Чарли замълча и затвори телефона.

— Знаеш ли от какво всъщност се нуждая в момента най-много? — попита Пипа. — Време. Да помисля. Да си върна енергията. Нуждая се от някого, който да ми помогне с постоянния цикъл от водене на училище, пране и миене. Има толкова много неща за правене, че изобщо нямам време да спра и да се замисля какво не е наред в брака ми, в живота ми. Трябва да намеря решение, но не мога да го направя сама.

Чарли погледна сестра си. Челото на Пипа се беше набраздило от тревога, а около очите й имаше фини бръчици. Тя не беше перфектна. Дори вече не се опитваше да бъде.

— Знам, че бях ужасна — продължи Пипа. — И не заслужавам да направиш това. Но ще останеш ли с мен? Компанията ти наистина ми е нужна.

Чарли видя отчаянието в очите на сестра си, после погледна към Грейси, сгушена в прегръдките на майка си. Чудеше се какво ще стане с тях, ако ги оставеше.

— Не се притеснявай — каза Чарли. — Няма да ходя никъде.

— Чарли, не можеш просто да не се появиш! — Джес беше бясна. — Казах ти, че си ми нужна тук. Къде си, по дяволите?

— Все още съм в Скарбъро. Изникна нещо.

— Нещо, което означава, че искаш да изхвърлиш кариерата си на боклука? Защото изглежда точно това възнамеряваш да направиш.

— Съжалявам, Джес, но е неизбежно. Имам седмици невзет отпуск и се налага да си го взема сега. Ще се радвам да направя, каквото мога, от имейла…