Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Ура! — Фло скочи и плесна с ръце. Джейкъб се втурна, за да разбере за какво е целият този шум.

Чарли отбеляза наум да се обади на Джес при първа възможност. Колкото по-рано й съобщеше за отмяната на срещата, толкова по-добре.

Тя се обърна към Пипа.

— Ти — отивай горе! Аз ще донеса бутилка с гореща вода и чай от лайка след минута. Преди да направим каквото и да било, трябва да се наспиш.

— Добре — рече Пипа, твърде слаба, за да протестира. Тя се уви по-плътно с пеньоара си и стана от стола. — Има малко изцедена кърма за Грейси… — промърмори тя смътно със замъглени очи. — Памперсите почти са свършили. Всъщност, мисля, че няма никакви… Боже! Обикновено държа всичко това под контрол.

— Не се притеснявай — каза Чарли спокойно. — Сигурна съм, че ще се оправим.

Пипа излезе от стаята, като прошепна едва доловимо:

— Благодаря ти.

Фло се обърна към леля си с безпокойство в очите:

— Мама добре ли е?

— Да. Просто й се спи, това е всичко — успокои я Чарли.

— Бебетата много изморяват, нали разбираш. Ние ще й пазим тишина, за да си почине днес.

В същия миг Грейси нададе вой. Чарли се наведе, за да я вдигне. Малкото телце изглеждаше неловко в ръцете на Чарли, невероятно крехко. Тя се опита да имитира начина, по който Пипа държеше Грейси, но имаше чувството, че и най-малката грешна стъпка може да я счупи. Плачът й се усили и Фло си запуши ушите.

На няколко крачки от тях Джейкъб натискаше зелен пастел в светлия плат на един от столовете за хранене.

— Оцветявам — заяви той гордо.

Фло подуши въздуха около дупето на Грейси.

— Пфу-ууу — каза тя и размаха малката си ръчичка напред и назад. — Наакала се е.

— Кат, Чарли се обажда — седнала на пода в банята, Чарли притискаше телефона до ухото си, за да чува гласа на Кат.

Племенницата й Грейси лежеше върху масичката за преповиване, чиста, но без памперс, импровизирано увита в кърпа, и гукаше доволно.

— Всичко наред ли е? — попита Кат. — Мислех, че пътуваш за Лондон днес?

— Да, щях. Но няма. Слушай, може ли да ми помогнеш с нещо? — Чарли беше претърсила всички шкафове в банята и детската стая, но не успя да намери никакви памперси. Кърпата вършеше работа засега — в известна степен — но нямаше да е за дълго, а не искаше да буди Пипа. Вариантът да повлече всичките три деца до магазина, за да купи пелени, далеч не й се нравеше повече. — Нямаше да те моля, ако не бях…

— ЛЕЛЬО ЧАРЛИ! — изрева Джейкъб от спалнята. — СКРИЛ СЪМ СЕ, ЕЛА И МЕ НАМЕРИ!!

Фло подаде глава през вратата на банята с притеснено изражение на лицето:

— Джейкъб е хванал котката, лельо Чарли. Мама каза, че не е позволено да я държи, не и след последния път.

— Последния път? — попита Чарли, като махна телефона от ухото си.

— СТИСКА я много силно.

— Добре, Фло. Иди и му кажи, че ей сега идвам и той много ще загази, ако пипне котката. Съжалявам, Кат — рече Чарли, като върна телефона до ухото си.

— Всичко наред ли е?

— Да. Искам да кажа, не. Горе-долу — Чарли потърка челото си. С крайчеца на окото си видя, че Грейси е успяла да се измъкне от кърпата. — Може ли да ми направиш огромна услуга и да се отбиеш в къщата на сестра ми на „Виктория Роуд“?

— Разбира се. Трябва ли ти нещо?

— Да. Някакви памперси за новородени. И доза здрав разум.

Чарли отвори вратата на Кат след петнадесет минути и я обля вълна на облекчение.

— Пелени, милейди — каза Кат и й подаде пазарската чанта.

— Ти ми спаси живота — каза Чарли, като ги взе и й даде парите. След това огледа външната страна на пакета. — Има инструкции на тях, нали?

— Дай аз да я преобуя, ако искаш — каза Кат любезно. — И без това си заета с тези двамата.

Чарли проследи погледа на Кат до мястото, където Джейкъб и Фло дърпаха завесите в хола, докато скачаха нагоре и надолу като подивели камбани.

— Спрете! — Извика тя на децата, докато подаваше Грейси на Кат и й посочи бебешката чанта в ъгъла на хола. — Благодаря, Кат.

Кат умело преобу и облече бебето и няколко секунди по-късно я държеше и полюшваше леко, като я накара да се усмихне.

— Някакво решение за тях? — попита Чарли, като посочи Джейкъб и Фло.

— Да. Спешни мерки — Кат взе дистанционното за телевизора и пусна детския канал. Децата неохотно пуснаха завесите и се настаниха на дивана.

— Е, защо ти се оправяш с тях? — попита Кат.

— Ти сериозно ли мислиш, че се оправям?

Докато Джейкъб и Фло бяха погълнати от предаването, Чарли се възползва от възможността да приготви мляко за Грейси.