Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Добре върви. Намерих една чудесна нова писателка, която ми помогна с част от проучванията и открихме няколко истински перли по крайбрежието на Йоркшир. Трябва да успеем навреме. Ще се върна в офиса утре следобед.

— Да, побързай. Помощта ти ще ми е от полза да оправим тази каша. Оставих Ники да отговаря, докато те няма, и е пълна катастрофа.

— О, Боже! Е, не се притеснявай! Ще оправим всичко. Ще се видим утре.

Чарли затвори телефона и сложи обувките си върху останалите дрехи в куфара си. Какъвто и хаос да имаше в службата, едва ли е по-зле от това да трябва да се занимава със сестра си.

Серафин слезе на долния етаж, за да направи малко горещ шоколад. Чу Адам и Зоуи да се смеят в хола.

— Хей Серафин — извика Адам.

Тя подаде глава в хола:

— Здравейте.

— Здравей — каза Зоуи. — Има пакет за теб. Съседката ни го остави. Сложих ти го на масата в коридора.

— Голям е. Изглежда интересно — добави Адам.

— О? Колко е вълнуващо! Не очаквам нищо.

Тя намери пакета в коридора и го разгледа. Марките и почеркът определено бяха френски, но обратният адрес беше нечетлив. Тя го качи в стаята си и затвори вратата.

Седна на леглото и го разопакова. Вътре имаше пакет от домашно приготвени маделинки и компактдиск на любимия й джаз певец.

На картичката имаше черно-бяла снимка на чаша чай.

Тя прочете съобщението:

Надявам се маделинките да ти харесат. Аз ги направих — идеални са с чист английски чай. И, сигурно помниш, ха! Този диск свиреше, когато те целунах за първи път.

Липсваш ми, Серафин.

Вътре имаше снимка на двете им: Серафин и Карла. Гледаха към обектива, докато Карла снимаше с телефона си. И двете бяха усмихнати, а тъмната коса на Карла се сливаше с русата на Серафин.

Серафин си спомни как направиха снимката. Завършеността, която беше почувствала онзи ден.

— И ти ми липсваш — прошепна тя.

„…дори чаено парти означава страх, счупване"

Вирджиния „Дневникът на Вирджиния

Пипа седеше в коридора си по бял халат и с ридаещата Грейси в ръце.

— Не стой на прага, Чарли. Влез.

Чарли влезе вътре, като се чудеше дали не сгреши, като дойде да се сбогува. Тя надникна през вратата в хола, където Фло и Джейкъб й помахаха и извикаха от пода. Стори й се, че си рисуват, само че зелената и оранжева боя не беше само върху хартията, а навсякъде по килима.

Чарли се обърна към сестра си:

— Видяла ли си ги какво правят?

Пипа кимна:

— Не ме интересува.

Тогава Чарли забеляза, че бузите й бяха зачервени и на петна и имаше тъмни кръгове под очите.

Чарли затвори вратата на дневната зад себе си и се обърна към сестра си. Пипа беше вдигнала Грейси на рамото си и я потупваше леко по гърба. Плачът утихна до хленчене.

— Какво става?

— Нищо — промърмори сестра й.

— На мен не изглежда така. Хайде, да седнем и поговорим.

Те отидоха в кухнята и Пипа постави Грейси в бебешкото й люлеещо се столче.

— Добре, кажи ми какво се е случило — рече Чарли, разтревожена от раздърпания вид на сестра си. — Изглеждаш…

— Недей — каза Пипа, като клатеше глава. — ужасно, знам. А се чувствам още по-зле.

— Защо, какво е станало?

— Не съм спала от два дни. Искам да кажа, изобщо не съм спала, нито миг.

— Това не звучи добре. Грейси да не е болна? Знам, че бебетата не спят много, но това изглежда прекалено.

Пипа погледна нагоре. Очите й бяха зачервени и проблеснаха сълзи.

— Не е заради Грейси.

Чарли замълча объркана.

— Тогава какво?

— Заради Люк е. Той се изнесе.

— Какво? — Чарли се облегна в стола в опит да осмисли казаното от сестра си. Люк — лоялният, мил Люк? Не й се струваше възможно да напусне семейството си. — Защо?

— Защото е женен за мен, а аз съм идиотка — каза Пипа с дрезгав глас. Тя вдигна ръце към лицето си и закри очи. — И знам, че това не е нещо, с което не би се съгласила.

— Стига, Пипа — рече Чарли. — Не говори така. Кажи какво се е случило.

— Прецаках всичко.

Фло нахлу в стаята с четка в ръка.

— Лельо Чарли, ти се върна! Ще останеш ли отново?

Чарли погледна Пипа, която се обърна, за да закрие с ръка лицето си и да изтрие сълзите от бузите си, така че Фло да не види че плаче.

— Може би — каза Чарли. Искаше й се да чуе цялата история от Пипа, но беше невъзможно да я пита, докато децата бяха наоколо. — Ще остана днес, във всеки случай. Майка ти има нужда от малко почивка, така че аз ще се грижа за вас двамата. Това означава, че трябва да сте възможно най-послушни.