Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Ни най-малко. Мисля, че е хубаво да има нещо, което да споделяш със семейството си. Приемствеността — заяви Серафин. — Ще оставиш ли мястото на Юън?

— О, не! — Кат се усмихна. — Искам да кажа, че не би му се занимавало, нали, Лети?

Тя поклати глава:

— Той помага от време на време, но не би работил в „Крайбрежната“, не. Вложи прекалено много усилия в архитектурното си образование, че да го карам да управлява чайната — в погледа й се появи копнеж. — Бих искала да поеме мястото все пак, ако нещата бяха различни… — тя замълча за момент, след това взе една торба с брашно. — Но нещата са такива, каквито са. Е, тези кифли няма да се направят сами, нали? Готова ли си да научиш моята тайна рецепта?

Час по-късно Кат си тръгна и Лети и Серафин седнаха на една от масите в чайната, за да опитат кифличките и тарталетата, които бяха направили.

— Тарт Татен е вкусен със сметана. Но не можах да намеря, затова ще трябва да се задоволим с малко ванилов сладолед — заяви Серафин. — Не е лош вариант, всъщност.

— А кифличките вървят с ягоди и сметана — каза Лети, докато гледаше как Серафин си взема от плодовете и сметаната. — Не, сложи още — настоя тя и спря Серафин, преди да сложи кифличката в устата си. — Това е малко.

Серафин се засмя.

— Още? Вече съм я затрупала, Лети.

— О, да, определено трябва още. А и хайде, ти си толкова слабичка. Нищо няма да ти стане от малко повече калории.

— Знаех си, че има причина да искам да дойда в Англия! — усмихна се Серафин и си сложи допълнителен слой сметана и мармалад. През последните дни Лети, Чарли и Кат й бяха помогнали да се отпусне и да си върне част от присъщия й оптимизъм. Инстинктивно усещаше, че може да бъде себе си с тях, без никакви притеснения, че някой ще я съди. Чувство й, че е взела грешно решение да дойде в Англия, постепенно беше заменено от увереност, че е била права да прояви смелост и да тръгне сама.

— Много съм горда с този тарт!

— И трябва да си — заяви Серафин. — Добре се справи с обръщането. Доста е трудно, когато карамелът е толкова горещ.

— Мисля, че ще я добавя в менюто ни — Лети вдигна едно парче, за да му се възхити.

— Сериозно ли? Каква чест! Майка ми ще бъде поласкана.

— Радвам се — каза Лети и остави вилицата си за момент. — Е, кажи ми как са нещата при Адам? Зоуи все още ли ти стъжнява живота?

— Нищо не се е променило все още — каза Серафин. — Тя просто не иска да се учи.

— Чудя се какъв е проблемът. Зоуи знае малко френски — спомням си, че говореше през цялото време с майка си на френски.

— Така ли?

— Да. Адам трябва да ти е казал, че живееха във Франция, когато съпругата му Мариан беше жива. Е, идваха тук за почивка и да посетят родителите на Адам, както и да видят Юън. По време на тези пътувания Мариан винаги водеше Зоуи тук. Сядаха на масата в ъгъла и си бърбореха над парче ягодов сладкиш.

— Разбирам.

— После Мариан почина, което беше невероятно тъжно. Тя беше толкова млада. Адам и Зоуи се върнаха в Скарбъро, за да може родителите му да му помагат. Той все още води Зоуи тук от време на време, както ти я доведе онзи ден, но тя е различно момиче сега. Не е изненадващо, като се има предвид какво е преживяла.

— Как е починала майката на Зоуи?

— Инцидент при езда. В провинцията близо до дома им. Нейният любим кон се стреснал и я хвърлил от гърба си.

— Това е ужасно!

Серафин се замисли за Зоуи — за нейната враждебност и студенина. Като се има предвид това, което бе чула, никак не беше трудно да разбере защо момичето упорства с непозната в дома си и защо негодува срещу опитите на Серафин за приятелство. Може би опитите на Серафин да не обръща внимание, вместо да признае очевидното отсъствие от къщата, бяха грешният начин да изгради отношенията си със Зоуи.

— Наистина. Адам беше много влюбен в Мариан. Спомням си как Юън ми каза, че според него той никога няма да го преживее.

— А сега?

— Е, все още не го е преживял — не съм сигурна, че човек може да преживее подобно нещо. Но Юън изглежда мисли, че е намерил начин да продължи напред. Съсредоточаването върху Зоуи сигурно помага.

— Значи желанието му Зоуи да говори френски е свързано с нещо повече от образование.

— О, да, много повече. Става въпрос за изпълнение на ангажимент към жена му: единственото нещо, което все още може да направи за нея.

В събота Серафин и Зоуи се върнаха заедно от супермаркета. Серафин задаваше въпроси, а Зоуи даваше едносрични отговори, докато си влачеше петите. Но след разговора си с Лети, Серафин осъзна, че е намерила търпението, което й липсваше.