Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Знаете ли какво? В името на проучването — и тъй като вече официално не бързаме, мисля да изберем варианта с шампанско — каза Чарли.

— Сигурна ли си? — попита Серафин.

— Разбира се — усмихна се Чарли. — Това е проучване. Освен това, когато човек е работил толкова пъти до късно вечер, колкото аз, малко повече разходи няма да го съсипят.

— Е, ако настояваш — каза Кат, развълнувана от перспективата.

Когато напитките пристигнаха, Кат колебливо отпи глътка и мехурчетата затанцуваха върху езика й. Тя се усмихна:

— Бих могла да се пристрастя към това.

— Е, какво мислите за мястото? — рече Чарли и се облегна в стола си.

— Симпатично е — каза Серафин. — По-модерно, може би. Много ми харесва как са направили античните поставки за сладкиши — тя посочи витрината на тезгяха.

— И на мен ми харесва.

— Не съм сигурна за някои от вкусовете обаче — каза Кат, — лимон и лавандула?

— Може да си отива така или иначе, предполагам — каза Чарли.

Сервитьорката се приближи до масата им с поднос кексчета и сладки сандвичи.

— Да пием за следобедния чай — каза Чарли и вдигна чашата си.

— И шампанско! — добави Серафин.

— И за това, че научихме как трябва да се прави — добави Кат.

След чая поеха по един живописен маршрут към колата на Чарли, докато си говореха и се смееха. Умът на Кат беше изпълнен с новите вкусове и преживявания, а в компанията на новите си приятелки тя се чувстваше спокойна и свободна. На път за вкъщи, Чарли пусна радиото и те пяха заедно с песните, които знаеха, и обясняваха някои от текстовете на Серафин. Когато спряха пред апартамента на Кат до кея беше рано вечерта и небето бе тъмно.

— Утре по същото време, нали? — попита Чарли.

— Аз няма да мога, опасявам се — заяви Серафин. — Ще работя.

— Аз участвам — каза Кат и се усмихна широко. — Този път по крайбрежието.

— Серафин, използвах обедната си почивка, за да дойда дотук за малко. Може ли да те помоля за една услуга?

— Разбира се — каза Серафин. Адам стоеше в коридора, а входната врата все още беше отворена. Имаше разтревожен израз на лицето му.

— Можеш ли да направиш една доставка за мен?

— Зависи каква е. Предупреждавали са ме за хора като теб — пошегува се тя.

— Не е нищо незаконно, честна дума. Ела и виж.

Той я заведе в хола, където на средата на пода стоеше бял метален кафез.

Тя го приближи и се наведе, за да го огледа отблизо:

— Неразделки. Колко са хубави!

— Да, красиви са, нали? Много са влюбени, но за съжаление собственикът им вече не ги обича толкова…

— Няма ли да ги задържиш?

— Не. Няма начин. Но за щастие вече има кой да ги вземе. Ще се виждаш с Лети тази вечер, нали? Дали би могла да й ги занесеш вместо мен? Тя каза, че малко компания ще й дойде добре. Има апартамент над чайната. Бих ги занесъл сам, но ме извикаха след работно време във „Фламинго“ резервата. Зоуи е на урок по цигулка, така че ще я взема на път за вкъщи.

— Добре. Няма проблем. Ще ги взема с мен довечера.

— Благодаря. Ще платя таксито.

Серафин поклати глава:

— Няма нужда, ще отида с автобуса.

— Сигурна ли си? Има и още нещо дребно.

— Какво пък сега? — попита тя през смях. — Тарантула? Боа?

— Не е чак толкова лошо — каза Адам. Лаят от градината го издаде. Серафин отиде до прозореца.

— Куче? — усмихна се тя. — Откъде се взе то?

— Просто го доведох с мен. Появи се тази сутрин. Мелез между бигъл и нещо друго. И напълно откачено, както изглежда. Предишните собственици не могли да му осигурят движението, което му трябва.

— И той ще…?

— Моят приятел Юън, който е обсебен от маратонното тичане, ще го вземе.

— Идеални са един за друг!

— Надявам се. Обеща да го вземе за двумесечен пробен период и се надявам да се сработят, защото алтернативата не е толкова розова. Не е необходимо да му го носиш — Юън ще го вземе по-късно. Би ли наглеждала Багел дотогава?

— Багел?

— Бигълът Багел.

— Сладко. Да, разбира се, че ще го наглеждам.

— Може ли да го изведете на разходка със Зоуи? Юън каза, че ще се появи около единайсет да го вземе.

— Добре — каза Серафин с леко безпокойство в гласа.

— Всичко ще е наред, обещавам.

— Това не ми го пишеше в длъжностната характеристика — пошегува се Серафин.

— Нима не си забелязала, че почти нищо не съм сложил в длъжностната ти характеристика? Защото, ако бях, никога нямаше да дойдеш.

Серафин се засмя.

— Може би е вярно. Както и да е. Не се притеснявай! Хотелът ти за животни е в сигурни ръце с мен. Приятен ден.