Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Кат наля чая внимателно в две крехки бели чаени чаши. Светлата течност беше точно нюансът, който трябваше да бъде.

— Да започваме, а? — предложи Чарли.

Трите жени отпиха от чая и всяка опита по сандвич, докато обсъждаха първоначалните си впечатления. Чарли поръча някои допълнителни неща и помоли сервитьорката да им донесе вода.

— Трябва ли да си водим бележки? — попита Кат.

— Определено не — каза Чарли. — Не искаме те да знаят, че ще пишем рецензия, така че просто се отпуснете и се насладете.

— Щом настояваш — усмихна се Серафин. — Да опитаме тези — тя посочи слепените с крем ореховки. — Те са ми позната материя.

— Всъщност би било грубо да не ги опитаме — каза Чарли, като подаде една на Кат и взе една за себе си.

Чарли изяде своята на две хапки.

— Какво мислите?

— Добри са — ароматът на шамфъстък им придава изискан финес — заяви Серафин.

— И не са прекалили с крема. Доста добра ореховка като цяло — добави Кат.

Те си изпиха чая, докато ентусиазирано споделяха мнения за филийките бадеми и шоколадовите еклери. Когато останаха само трохи и чаени листа, Кат попита Чарли какъв е следващият етап от процеса.

— Ще обединим бележките си, след което аз ще напиша рецензията и когато имаме пълен комплект, ще ги изпратя по имейла за редакция. Аз съм гост-редактор на този брой, но Джес, шефката ми, все още ще има последната дума.

— Звучи добре — Кат изпи чая си. — Е, аз вече имам много за казване.

— Как така не си била тук и преди? — попита Чарли. — Живееш само на час път.

Кат премести чашата и чиния си и замръзна. Чарли я изчака да заговори — сините й очи я наблюдаваха мило, а изражението й беше открито и спокойно.

— Аз не мога да си позволя подобно нещо — отвърна тя. — Откакто се появи Лео, не можем да се простираме по-далеч от обичайното ни посещение на „Крайбрежната“ от време на време. И дори тогава Лети понякога ни помага.

— Това е много мило — каза Чарли.

— Лети е чудесна — каза Кат. — Тя винаги поставя другите на първо място. Тя ми помогна, когато се нуждаех най-много.

— Кога е било това? — попита Серафин.

Кат замълча и погледна Чарли и Серафин. Едва ги познаваше, но нещо й каза, че може да говори с тях честно.

— Трудната раздяла с бащата на Лео.

— Какво се случи? — попита Чарли.

— Не бяхме готови да имаме бебе — каза Кат. — Живеехме заедно само от няколко месеца, когато забременях с Лео.

— Той как реагира? — попита Чарли.

— Доста зле. Старият ни живот му липсваше много и предполагам, че отвърна, като продължи да живее по същия начин — излизания с приятели, пиене, късно прибиране. Да имаш дете сближава някои хора, но в нашия случай ни отдалечи един от друг.

— Трябва да е било много трудно — каза Серафин.

— Да, бяха самотни времена. Не говорехме достатъчно.

— Нещата по-добре ли са сега, когато сте разделени? — попита Серафин.

— Да. Намираме начин да се напаснем — най-накрая започна да му харесва да е баща. В момента Лео е с него в Шотландия — за първи път го правим.

— Изглеждаш много милостива и силна — заяви Серафин.

— Ха-ха — засмя се Кат. — Не съм толкова силна. Просто се заемам с нещата, доколкото мога. Но наистина понякога ми се струва, че животът на всеки друг върви гладко.

— Не съм сигурна за това — каза Чарли с крива усмивка. — Моят със сигурност не е. Мислех, че ще се омъжвам следващата пролет… но това съвсем не тръгна по план.

— Съжалявам да го чуя! — каза Кат. Значи животът на Чарли не беше идеален в края на краищата. Това я изненада.

— Случват се такива неща — Чарли вдигна рамене. — Но няма да се преструвам, че не ме разстрои. Срещнах го на работа и след една година се преместихме да живеем заедно. За първи път в живота ми сякаш всичко вървеше по план. Чарли замълча, като се замисли за Бен. — Бях целувала достатъчно жаби и бях сигурна, че Бен е различен. Той беше добър човек, всички така казваха, и когато ме помоли да се омъжи за него, не се поколебах. Това беше. Той беше мъжът. Моята приказка с щастлив край! — тя поклати глава. — Е, явно не се получи така.

— Какво се обърка? — попита меко Кат.

— Една сутрин през юни говорехме за медения си месец в Италия по време на закуска и след това хванах автобуса за редакцията. Седнах на бюрото си, готова да започна работа, също като всеки друг ден. Тогава Джес, шефката ми, ми се обади и ме помоли да отида в кабинета й. Всякакви мисли ми минаваха през ума — че съм изпуснала някоя подробност или краен срок. Но не. Беше чула от момчетата от отдел „Продажби“ че Бен е спал със стриптийзьорката по време на тяхно излизане. Очевидно всички говореха за това.