Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Точно така — каза Чарли. — Но за дегустацията това не важи.

— Звучи ми като сбъдната мечта — заяви Серафин. — Аз съм малко луда на тема сладкиши. Има една пекарна, подобна на тази, в моето село у дома — нали се сещате — сигурни сте, че ще опитате нещо вкусно, когато отидете там.

— Точно такова място търсим — каза Кат.

Серафин погледна към Зоуи, за да провери дали е добре.

— На работа ли си?

— Да — кимна Серафин.

— Къде си отседнала в Скарбъро? — попита Кат.

— До Пийсхоум парк.

— Супер. Израснала съм там. И добре ли върви?

— Любезен отговор или честен отговор? — попита тихо Серафин.

— О, Боже! — възкликна Чарли. — Сигурна съм, че нещата ще се оправят.

— Сега, когато откри „Крайбрежната“, със сигурност — усмихна се топло Кат.

— Имам почивен ден утре, това ще помогне.

Чарли погледна Кат, която кимна в мълчаливо съгласие, след което двете отново погледнаха Серафин.

— Ако нямаш други планове — каза Чарли, — защо не дойдеш с нас?

Серафин се усмихна:

— С удоволствие!

— Готова ли си? — попита Чарли. Двете със Серафин стояха в коридора у Кат.

Кат се погледна за последен път в огледалото. Косата й беше прибрана от едната страна със седефена шнола. Беше облякла клоширана рокля с елегантни токчета.

— Мисля, че да — каза тя. — Да не забравя нещо?

Тя бързо провери чантата си. Телефон, червило, ключове, бележник, писалка — стори й се толкова празна без оризовите кексчета и мокрите кърпички, с които обикновено беше пълна. Сърцето й се сви малко, като си помисли за Лео.

— Трябва ти само апетит — засмя се Чарли.

— Аз си нося моя — заяви Серафин.

— Нямам проблеми в това отношение — Кат се усмихна и затвори вратата след себе си.

Те свиха към страничната улица и Чарли натисна бутона на ключовете. Мигачите на зелен MG кабриолет светнаха.

Кат си пое дъх:

— Това ли ти е колата?

— Да — отвърна доволно Чарли. — Моята гордост и радост.

Серафин се качи отзад, а Кат седна на предната седалка и прокара ръка по кремавата кожа.

— Леле, много е хубава! — тя се облегна в седалката, за да се наслади на усещането как кожата отлива формата на тялото й. — Никога не съм се возила в такава кола досега.

— Чакай да тръгнем.

Чарли завъртя ключа, пусна радиото и свали прозорците от двете страни. Млад мъж мина край тях на тротоара и спря, за да им кимне с възхищение.

Чарли постави крака си върху педала на газта и Кат инстинктивно се хвана от двете страни на седалката.

— Дръжте се, пътешествието ни започва! — каза Чарли, като се обърна към Кат и Серафин с усмивка.

Те слушаха музика по време на пътуването и съзнанието на Кат се зарея, докато гледаше пейзажа. Чувстваше се странно да бъде в компанията на две жени, които почти не познаваше, но й беше по-комфортно, отколкото беше очаквала. Серафин незабавно предразполагаше с топлия си нрав на здраво стъпило на земята момиче. Колкото до Чарли, Кат все още нямаше съвсем ясна представа. Държеше се дружелюбно, разбира се, и беше впечатляващо решителна в подхода си към работата. Кат се зачуди какво ли впечатление й е направила тя самата — дали не я считаше за не чак толкова амбициозна.

Един час по-късно, в ранния следобед, те пристигнаха в Йорк.

— Първа спирка — „При Бети“ — каза Чарли.

Те тръгнаха по калдъръмените улички, докато стигнаха до известната чайна, разположена на ъгъла на централната улица.

— Значи това е? — Кат се загледа възхитено през витрината на чайната. Вътре масите бяха застлани с чисти покривки, а сервитьорките бяха облечени с традиционните черно-бели тоалети. — Винаги съм искала да дойда тук.

Посрещна ги една от сервитьорките и ги заведе до маса в спокоен ъгъл на помещението.

— Благодаря — каза Чарли. Тя поръча без да гледа менюто. — Нямаме много време, затова бихте ли ни донесли пълното меню за следобедния чай? Какъв чай ще вземем?

— Не ме гледай — заяви Серафин с усмивка. — Вие двете сте специалистите.

— Дарджилинг — каза Кат без колебание.

— Точно така — каза Чарли. — От този.

Няколко минути по-късно сервитьорката донесе бял чайник и чаени чаши.

— Шампанското сред чайовете — поясни Кат и повдигна капака на чайника, за да вдъхне аромата. — Помиришете. Има нотки на касис.

— Вкусно — каза Серафин и се наведе.

Пристигна стъпаловидна поставка за сладкиши. Кат огледа деликатно направения микс от солени и сладки хапки. Мини-сандвичи с фини резени краставица и пушена сьомга бяха подредени на най-долния стелаж, а над тях имаше различни кексчета и сладкиши.