Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Ще проверя — обеща тя.

— Добре, скъпа — каза Елен. — Вечерята е готова; така че трябва да се сбогуваме. Изпращам ти целувки.

— Това място е скучно. Ще си играя на играта — Зоуи седна и веднага извади конзолата от чантата си.

След като взе Зоуи от училище в сряда, Серафин я беше довела в чайната; която беше споменала майка й по телефона, но вече започваше да съжалява за това.

Собственичката, седнала зад щанда, улови погледа на Серафин и й отправи съчувствена усмивка. Серафин също се усмихна и се приближи до тезгяха.

— Може ли да поръчам от вашите кифли с мармалад, моля?

— Разбира се — тя бръкна в стъклената витрина и извади поднос на цветя, отрупан с кифлички.

— Изглеждат вкусни.

— Благодаря. Специалитетът ми. Аз съм Лети между другото — гласът й беше любезен и приветлив.

— Серафин.

— От Франция ли си?

— Да. И не бих имала нищо против да съм там сега. Времето винаги ли е такова през септември? — Серафин се загледа през прозореца, докато дъждовните капки се стичаха по червената тента и падаха на земята.

— О, никога не знаем какво ще е точно. Единственото сигурно нещо е студеният вятър. Не ми казвай — продължи Лети, като снижи гласа си до шепот, — дори и в този дъжд ти се иска да си там навън сама, вместо тук, в опити да накараш Зоуи да съдейства.

Серафин се разсмя против волята си. Чудеше се на колко ли години е Лети. Въпреки тънката й като хартия кожа на бузите и около очите, имаше някаква игривост в изражението й, която не подлежеше на възрастта.

— Да. Толкова ли е очевидно?

— Не си първата, чието търпение изпитва — каза Лети и сряза кифлите на две, за да ги сложи във фини порцеланови чинии; с малка паничка малинов конфитюр до тях от едната страна и още една с масло от другата.

— Откъде я познаваш?

— Баща й Адам и синът ми са най-добри приятели от училище. Почти двадесет години.

— Адам е страхотен човек.

— Нали? Тежка съдба го сполетя, но никога няма го да чуеш да се оплаква. Сигурно никак не му е лесно да отглежда Зоуи сам.

— Той е търпелив. Може би имам нужда от повече търпение — заяви Серафин. — Винаги съм смятала, че ме бива с децата. Но това…

— Не се кори, скъпа — каза нежно Лети и я потупа по рамото. Серафин усети топлината на допира й, което я успокои малко. — Тя е трудно момиче, Адам знае това.

— Да — каза Серафин и прехапа устни. Сега, когато бе започнала да говори, се ужаси от начина, по който чувствата й бяха изплували на повърхността.

— Липсва ти домът, нали?

— Много — заяви Серафин и очите й се напълниха със сълзи. — Малките неща. Говорих снощи със семейството си и майка ми беше направила Тарт Татен…

— Ооо, вкусно!

— Това е едно от любимите ни ястия, които правим заедно. Почти мога да го помириша и да усетя вкуса му сега — тя си припомни сладкия аромат на ябълката и устата й се напълни със слюнка.

— Винаги съм искала да се науча да го правя.

— Така ли? Аз мога да ти покажа.

— Наистина? Би било чудесно. Защо не наминеш в петък вечер?

Серафин се поколеба.

— Струва ми се, че трябва да гледам Зоуи тогава.

— Не се притеснявай. Ще поговоря с Адам, той няма да има нищо против. И ако тези кифлички ти харесат — тя посочи чиниите, които беше приготвила, — ще ти споделя моята тайна рецепта.

— Наистина ли? — оживи се Серафин. — Много ще се радвам.

— Значи се разбрахме. Междувременно — каза Лети — искам да те запозная с две момичета.

Серафин погледна Зоуи, която все още не отделяше поглед от играта си.

— Няма да й стане нищо за пет минути — успокои я Лети и заведе Серафин към една маса в ъгъла, където две жени се бяха надвесили над лаптоп — блондинка в дънки и черно сако и жена с късо подстригана кестенява коса, облечена в ретро рокля с цветя и ботуши.

— Кат, Чарли, това е Серафин. Тя е гувернантка, нова е в града. Реших да я доведа да се запознаете.

— Здравей! Радвам се да се запознаем — каза Кат и се здрависа със Серафин. Серафин забеляза татуировката върху долната страна на китката й — плътен, непрекъснат кръг. Лети се усмихна и ги остави.

— Здравей — каза Чарли и махна лаптопа. — Искаш ли да се присъединиш към нас? Имам предвид, ако нямаш нищо против разговори за чайни.

— Звучи забавно — заяви Серафин и дръпна един стол до масата им. — Над какво работите?

— Това е за изданието за храни и напитки в списанието, за което работи Чарли — обясни Кат. — Ще правим рецензии на чайни и планираме пътуването до Йорк утре.

— Колко интересно. Много обичам да чета такива статии — почти можеш да опиташ всички торти и сладкиши, само че без никакви калории — Серафин се усмихна.