Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Кат изпи чая си и внимателно сложи чашата обратно в чинийката. Чарли разглеждаше лицето й за признаци на интерес към нейното предложение, но не можа да открие такива.

— Значи идеята е да намираме тези чайни заедно, да ги изпробваме, а след това да помагам при писането на рецензиите?

— Точно така — кимна Чарли. — За самия чай ми трябва малко помощ; винаги съм си падала повече по кафето, така че трябва да започна почти от нулата за тази работа. Как започна да се интересуваш от чай?

— Като тийнейджър — поясни Кат. — Баба ми ми подари първата кутия с чай и оттогава започнах да си събирам. Когато започнах работа през съботите, докато учех за кандидат-студентските изпити, спестявах парите и идвах тук в края на седмицата. Опитах всички чайове, които имаше Лети, след това й помогнах да направи списъка.

— Това е чудесно! Значи знаеш всичко за тази област. Имам нужда от някой като теб, който знае какво говори. Обикновено сама бих си направила проучването, но съм затрупана в момента. Боя се, че няма да мога да ти плащам много, но ще е достатъчно да си покриеш разходите и нещичко да ти остане отгоре. Ако писането за храна е нещо, от което се интересуваш, ще се учиш по време на работа.

Докато чакаше отговора на Кат, Чарли довърши последното парче торта с розова вода и шамфъстък. Тя я ядеше съвсем бавно, за да се наслади на вкуса на всяка хапка — богат, плътен и деликатен. Една от най-добрите торти, които беше опитвала някога.

— За какви места си мислиш?

— За тези — Чарли извади дневника си и показа на Кат списъка на чайните, които беше нахвърлила. — Може да ми помогнеш за първите няколко.

Кат прочете имената, кимна и върна списъка. Чарли не можеше да се отърси от чувството, че тя е тази, която е на интервю, а не обратното. Това я притесняваше — беше свикнала да държи нещата под контрол.

— Бих искала да включа и това място, разбира се — каза Чарли.

— Тук? — лешниковите очи на Кат се разшириха.

— Абсолютно. Идеално е. Това е точно типът място, което търся. Истински скрит скъпоценен камък. Всъщност, никога нямаше да го открия, ако рецепционистката в хотел „Саут Клиф“ не го беше споменала…

— Кали ли ти каза за това място? — Кат сякаш се отпусна малко след това и за втори път този ден Чарли се почувства, сякаш беше преминала някакъв тест.

— Да. Но не веднага. Имам чувството, че хич не й се искаше да го сподели.

— Това е, защото „Крайбрежната“ е почти нещо като тайна тук.

— Разбирам — рече Чарли с нарастващ ентусиазъм при мисълта за възможността да промени бъдещето на чайната. — Е, това е тайна, която можем да споделим сега — тя се усмихна. — С рубриката в списанието можем да превърнем мястото в туристическа дестинация, да привлечем клиенти от всички краища на страната. Ще стане истински бум!

— Не съм много сигурна за това — Кат поклати глава предпазливо.

— Защо? — попита Чарли, докато вече си представяше идеята реализирана. — Една статия, която писах през пролетта, докара огромни тълпи в кафенетата, които препоръчах. Това място може да е наполовина празно сега, но може да се превърне в златна мина.

Кат погледна към Лети, която носеше сметката на възрастна двойка в далечния ъгъл на стаята.

— А мислиш ли, че Лети иска това? — Кат сбърчи вежди. — На нея й харесва да вижда най-вече познати лица тук. Ето защо Кали не те е пратила веднага насам.

— Но със сигурност всеки иска повече работа в наши дни?

— Не всеки. Лети не плаща скъпо за наема на мястото, а и не харчи много пари за луксозни стоки. Ако се нуждае от нещо друго, синът й, Юън, се грижи за нея.

— Значи държи чайната за удоволствие?

— Точно така.

— О! — Чарли не можа да скрие разочарованието си.

— Виж, Чарли. Много мило, че ме помоли да ти помогна с рубриката, но не мисля, че…

Чарли трябваше да действа бързо. Кат беше идеалният човек, който да й помогне — тя вече беше сигурна в това — но ако не направеше нещо, тя щеше да се изплъзне.

— Не те помолих от любезност — нуждая се от някой като теб на борда.

— Не знам… — Кат клатеше глава.

— Последен опит — Чарли извади най-добрите си умения за водене на преговори. — Ако не споменавам „Крайбрежната“ в рубриката и това място си остане добре пазена тайна, би ли променила решението си?

Ъгълчетата на устните на Кат трепнаха леко и след миг се появи широка усмивка.

— Добре — каза тя. — Ако „Крайбрежната“ не участва, тогава аз ще участвам.

Чарли се усмихна с облекчение и развълнувана.