Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Пипа се облегна в стола си.

— Сега, може би.

— Тоест? — Чарли се опита да потисне нарастващото раздразнение.

— Опитвам се само да те предпазя.

— Да ме предпазиш от какво?

— От разочарование — каза тихо и бавно Пипа. — Не искам да изпуснеш последния влак, Чарли. Децата са такова прекрасно нещо — и ти си вече на тридесет. Аз не съм единствената, която се притеснява.

— Така значи. Двете с мама сте ме обсъждали зад гърба ми? — бузите на Чарли пламнаха.

— Ние сме загрижени за теб, това е всичко. Бен изглеждаше достатъчно добър, ако оставим някои неща настрана. Ако ти не работеше през цялото време… Не си ли съгласна, че може би ти го отблъсна?

Последната частица спокойствие у Чарли се изпари.

— Забрави ли какво се случи?

— Той се отдръпна от връзката, от основата на нещата.

— Той изчезна за цял уикенд, нямаше го никакъв. Оказа се, че е с някаква тъпа стриптийзьорка — каза Чарли, като се мъчеше да запази самообладание при спомена за унижението.

— Типично поведение, което вика за помощ — каза тихо Пипа.

Чарли не й обърна внимание.

— После дори нямаше смелостта да ми каже. Спомняш ли си тази част? Той ме остави да разбера сама, от шефката си, което е още по-унизително.

— Само казвам, че може би е усетил, че не си напълно посветена на бъдещето си с него. Всеки изразява нуждите си по различен начин.

Чарли допи чашата си вино мълчаливо. Ако избухнеше сега, Пипа щеше да спечели.

Таймерът на фурната иззвъня.

Пипа се усмихна:

— Вечерята е готова. Ще я донеса…

До краката на Кат в коридора имаше куфар, пълен с всичко, от което Лео щеше да се нуждае следващите три седмици, грижливо подредено, дрехите му бяха прилежно сгънати. С наближаването на деня сърцето й натежаваше при мисълта, че Джейк щеше да дойде да вземе Лео и че щеше да го види отново чак след седмици.

Лео, без да обръща внимание на безпокойството й, наблюдаваше вратата с нетърпеливо изражение на лицето.

— Сигурна ли си, че не мога да взема Стегозавъра? — попита я Лео, като се обърна към нея.

— Няма място — каза Кат. — Баба ти и дядо ти имат други играчки за теб.

Лео въздъхна и отново погледна към вратата в очакване.

Докато чакаха, Кат прегледа пощата — бележка от личния лекар, меню с храна за вкъщи и пощенска картичка със снимка на голям руски дворец отпред. Тя се усмихна, защото знаеше от кого е картичката, и я обърна, за да я покаже на Лео.

— Ето — това е за теб. Да я прочетем ли заедно?

Той кимна.

„Скъпи Лео,

Ето ме и мен в Санкт Петербург в Русия — има много сняг и замъци като в твоите книжки с приказки. Сега трябва да бързам, за да хвана влака за следващата част от пътуването ми.

Изпращам ти прегръдки. Липсваш ми!

Дядо“

— Мога да използвам шейната си в Русия — каза Лео весело.

Кат се усмихна.

— Да, определено можеш.

— Кога ще се върне дядо? Липсва ми.

— Преди Коледа — каза Кат, докато броеше дните наум. Липсваше й времето, което прекарваше с баща си, но в същото време се радваше, че се реши на пътуването — винаги е мечтал за него. Седмиците преди заминаването си беше пълен с енергия и ентусиазъм, сякаш отново бе млад.

— И дядо няма да има нищо против да отида на гости на другите ми дядо и баба?

— Не, разбира се — каза Кат през смях. — Той знае, че трябва да те дели с тях.

Тя разроши косата на Лео.

През матираното стъкло Кат видя висока фигура пред вратата им.

— Татко е тук — каза тя и остави Лео да отвори вратата. Лицето му светна веднага, когато видя баща си.

— Хей, здравей! — Джейк вдигна Лео високо над главата си и той се засмя шумно, като риташе с крачета.

Тъмните кафяви очи на Джейк срещнаха тези на Кат, докато се наведе, за да остави сина си на земята, и той й се усмихна. За миг сякаш всичко беше както преди. Все едно Джейк се прибираше вкъщи от магазина.

— В колко часа е влакът? — попита Кат.

— Единадесет и половина.

Тя провери телефона си.

— По-добре да тръгвате тогава.

— Отиваме на почивка — каза радостно Лео.

— Да, отиваме — каза Джейк. — Надявам се, че си носиш топъл пуловер. Студено е в Шотландия, нали знаеш.

— Сложила съм му в багажа — отговори Кат. Тя се наведе до Лео и го прегърна и целуна. — Да слушаш баща си във влака.

— Ще слушам.

— Ще ти се обадя веднага щом пристигнем — каза Джейк. Кат изтри една сълза набързо и когато Лео вдигна поглед към нея, тя се усмихна.

— Добре ли си? — прошепна Джейк на Кат над главата на Лео.