Ванеса Грийн: Крайбрежната чайна

— Здравей, Люк — каза Чарли и целуна зет си по бузата, докато влизаше в едуардианската къща. Сложи малкия си куфар в коридора — беше опаковала съвсем малко неща, колкото за една седмица престой. За щастие, идеята на Чарли да направи рубрика за чайните беше допаднала много на шефката й и даже се беше съгласила, че може да се възползва от дните си на престой, за да проучи. Чарли беше потърсила в интернет възможните места предишната вечер, някои от които по крайбрежието, а други в Йорк и Лийдс.

Къщата на Пипа беше точно такава, каквато я помнеше Чарли — безупречно чиста и подредена, със стени и килими в кремав цвят.

— Добре ли пътува? — попита Люк с топла усмивка.

— Да, не беше зле, благодаря — тя го огледа отгоре до долу. — Защо си с костюм? Събота е.

— Имам голям проект. За съжаление не мога да остана, понеже трябва да ида в офиса днес.

— Люк работи повечето уикенди — каза Пипа. — Свикнах да съм сама в събота.

— Пип, не е вярно… — започна Люк, като поклати глава.

— Лельо Чарлииииииииии! — викът беше последван от бесния тропот на Фло и Джейкъб, които се втурнаха надолу по стълбите, за да посрещнат леля си с прегръдки и целувки. Тя се наведе, за да ги прегърне.

— Леле! Вие двамата сте станали много големи — каза Чарли, като приклекна, за да ги огледа. Шестгодишната Фло беше по-висока, облечена в сукман, изпод който се подаваха дългите й крачета, обути в раиран чорапогащник. Джейкъб, който наскоро бе навършил две години, вече щъкаше из къщата съвсем спокойно, без да се придържа колебливо за мебелите като последния път, когато го видя.

— Чакаха те с нетърпение — каза Пипа. — Направихме торта тази сутрин. Нали така, деца?

— Да — каза гордо Фло. — Шоколадова.

— Съжалявам, но трябва да изчезвам — каза Люк и целуна набързо жена си и децата за довиждане. — Приятен ден! Ще се върна късно, така че не ме чакайте за вечеря.

— Добре, разбира се — каза Пипа и на Чарли й се стори, че видя проблясък на разочарование по лицето на сестра си.

— Ще се видим утре, Чарли — добави Люк с учтива усмивка, преди да тръгне към входната врата. Когато вратата се затвори, усмивката на Пипа се върна.

— Чарли, искаш ли да дойдеш в кухнята за малко торта?

— Как бих могла да откажа на такава покана?

Винъс, елегантната котка от породата Руска синя, се търкаше в краката на Пипа през целия път до кухнята. Стаята беше просторна и светла, с френски врати, които се отваряха към зелената градина с плачещата върба. На хладилника и стените имаше рисунки на децата, а по рафтовете беше пълно с най-новите готварски книги.

— Сядай някъде — извика Пипа през рамо, докато вадеше тортата от хладилника — всичко това без нито звук от бебето, което висеше в слинга.

— Нося нещичко за Грейси — каза Чарли, като децата кръжаха около тортата, за да добавят украсата. Тя подаде на сестра си тюркоазена подаръчна торбичка.

— Благодаря — Пипа взе чантата и отвори опаковката вътре. — Нямаше нужда.

Тя извади гащеризонче с картинка на „Котката с шапка“ отпред и същите буйки. Чарли беше намерила дрехите в един бутик в Гринуич Вилидж и веднага се влюби в тях.

— Мама ни четеше книгите, спомняш ли си? — каза тя. — Надявам се, че Грейси ще ги хареса.

— Колко е хубаво — възкликна Пипа, докато разглеждаше етикета. — Това е органичен памук, нали?

— О, не съм сигурна — зачете се Чарли през рамото й.

— Не, не е — заяви категорично Пипа. — Но въпреки това, много добре си се сетила. Благодаря!

Тя върна гащеризончето в торбичката и я сложи в единия край на тезгяха.

— Е, деца, ще сядаме ли?

Те се струпаха около дъбовата маса, а Пипа наля сок за децата и наряза тортата, за да я сложи в чинии.

— Как е с Грейси? — попита Чарли.

— О, добре — отвърна Пипа. — Тя е лесно бебе, също като другите две. Фло и Джейкъб обикновено са на уроци по музика и разни други занимания, така че имам много време с Грейси, само ние двете. Време да градим връзката мама и бебе — тя се усмихна с обич на заспалата Грейси.

— Това е хубаво.

— На мен ми харесва. Това е много чист вид щастие — каза Пипа. — Още повече, че и Люк го няма много наоколо напоследък — в гласа й се усети нотка на тъга, но тя бързо се оживи и продължи. — Разбира се, очарователно е да видиш и промяната у тези двамата сега, когато имат по-малка сестра.

Джейкъб дърпаше розовата украса на тортата и чоплеше от глазурата с пръстче. Пипа сякаш не забеляза.

— И така, мама каза, че си на път да те повишат — рече Пипа.