Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— За съжаление тя е заета да помага на Маркъс в момента — линията затихна. — Но ти ще успееш да го направиш въпреки това, нали? Това е реална възможност да се докажеш, Чарли. Не ме разочаровай.

— Няма — каза тя уверено. — Мога да го направя.

Чарли затвори и погледна дневника си. Три седмици! Ще трябва да направи списък на всички чайни за проучването и след това да ги посети. Едно нещо е сигурно, помисли си тя, като погледна жалкото кексче пред себе си. Ще трябва да са много по-добри от „Кухнята на Кейти“.

— Нали ще хапнеш леща? — попита Пипа сестра си в кухнята същата вечер, като сложи яденето във фурната, за да го стопли.

След цял ден ходене из града в безуспешни опити да намери чайна, за която си струва да напише рецензия, устата на Чарли се напълни със слюнка при споменаването на нещо по-хранително от кексче. Тя вече беше планирала вечерята — беше се отбила в супермаркета на път за вкъщи, за да купи продукти за лазаня. Нямаше търпение да я сготви.

— Пип, мислех, че се разбрахме, че аз ще готвя тази вечер. Можеш да си починеш един път.

— О, не е проблем, честна дума — Пипа махна с френския си маникюр. — Сутринта я направих, трябва само да се стопли — тя извади някаква чиния от хладилника и я сложи на плота.

— Е, добре… Благодаря! — нямаше смисъл да спори за това.

— Аз ще налея виното, тогава — тя взе две чаши от кухненския шкаф. Чаша вино можеше да направи повечето неща по-хубави — това беше нещо като девиз на Чарли.

— Кажи колко — попита тя, докато наливаше виното.

— О, за мен не — кърмя — отговори Пипа и наклони леко глава. — Забравили?

— О, съжалявам. Мислех, че все пак може да пийнеш малко.

— Предполагам, че някои го правят — Пипа сви рамене. — Ако исках да сложа собственото си удоволствие пред бъдещото благосъстояние на детето ми, може би и аз бих го правила — тя се засмя глухо.

Чарли мълчаливо върна втората чаша в шкафа и напълни само своята.

— Люк ще се прибере ли за вечеря?

— Не. Трябва да завърши нещо на работа. Пак ще си дойде късно.

— Жалко. Дано да успеем да си поприказваме скоро.

Пипа само кимна в отговор. Чарли забеляза отдалечения поглед в очите на сестра си.

Те седнаха на масата в кухнята и Пипа отпи от чашата си с вода.

— Говорих с мама и татко по-рано днес.

— О? Как са те?

— Мама нещо я болеше гърбът, но се оправя вече.

Чарли опита да си спомни да е споменавала за това.

— Разтегнала си е някакъв мускул, докато работела из градината — продължи Пипа. — Но ти знаеше за това, нали?

— Не, не си спомням да е казвала нещо. Сериозно ли е?

— Доста я боли, да.

— Горката мама. Татко едва ли й е много от помощ.

— Ти не говориш с тях много често, нали? — попита остро Пипа.

— Ще й се обадя. Не знаех…

Чарли усети прояждащо чувство на вина. Да звънне на родителите си обикновено отпадаше от списъка й със задачи, макар че мислеше за тях доста често. Беше сигурна, че не е било чак толкова отдавна, когато им се обади, за да ги чуе, както трябва.

— Виж — продължи Пипа, като си пое дълбоко дъх, — аз може би не трябва да се намесвам. Казах й, че няма да кажа нищо — тя прехапа устни. — Мама се разстрои онзи ден, като каза, че напоследък почти не се обаждаш.

Думите я жегнаха.

— Е — каза Чарли и се облегна с ръка върху столчето на чашата. — Може би е права. Да, предполагам, че трябва да им звъня по-често. От сега нататък ще се постарая да го правя.

— Искам да кажа, знам, че е трудно понякога… — Пипа приглади русата си коса и погледна през френските прозорци към градината. — И мама, и татко разбират, че си заета, но работата е там, Чарли, че дори и с три деца, аз все пак намирам време…

— Разбрах — Чарли прекъсна сестра си нежно.

— Само казвам — Пипа изглеждаше обидена.

— Ще се постарая повече. Какво друго мога да кажа?

— За Бога, Чарли, толкова си чувствителна в момента.

— Така ли?

— Да. И снощи беше сприхава, забрави ли?

— О, стига. Ти намекна, че отношението ми към работата засяга личния ми живот.

— Сега се държиш глупаво. Изобщо нямах предвид това — каза Пипа с уморен смях. — Просто коментирах нещата като цяло. Откъде да знам, че като спомена Бен, ще прекрача границата?

— Не си я прекрачила — каза Чарли. — Но не ми допадна особено посоката, в която тръгна разговорът. Освен това си има времето и мястото, което не е пред Фло. Знаеш как се радваше, че ще ми бъде шаферка.

— Тя много се разочарова, когато отмени сватбата, това е вярно.

— Виж, знам, че ти е трудно да го разбереш, Пип. Но всъщност съм по-щастлива сега.