Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Да, разбира се, добре съм — каза тя. — Хайде, да не изпуснете влака.

Тя наблюдаваше как Лео и Джейк вървят надолу към залива. След това, когато вече изчезнаха от погледа й, тя затвори вратата.

Чарли влезе в хотел „Саут Клиф“ и се запъти към рецепцията. Голямата бяла сграда на площада й беше хванала окото, докато се разхождаше из града; реши, че, ако не друго, то сигурно предлага прекрасна гледка към морето.

Млада, тъмнокоса рецепционистка я посрещна с усмивка.

— Добър ден, мога ли да Ви помогна?

Чарли погледна табелката с името й — Кали.

— Здравейте. Имате ли свободни единични стаи?

Напрежението между Чарли и Пипа беше нараснало и въпреки опитите й да бъде търпелива, просто не можеше да си представи, че ще прекара още една нощ под покрива на сестра си. От друга страна, не се чувстваше готова да се прибере у дома — тук на север имаше чайни, които искаше да види, а Скарбъро беше идеалното място за това.

— Да, имаме — отвърна Кали. — А и понеже сме извън сезона, цените са разумни — ето ценовата ни листа.

— Изглежда добре. Мога ли да резервирам единична за тази вечер и за утре, моля?

— Разбира се — Кали записа данните й.

— Ще си донеса нещата по-късно.

— Ще Ви очакваме.

Чарли сложи чантата си на рамо и тръгна да излиза, когато се сети нещо и се обърна.

— Кали, нали? Може ли да Ви задам един въпрос?

— Разбира се — Кали се усмихна топло.

— Знаете ли дали има някакви чайни в района?

— Да. „Хановер“ е зад ъгъла — там правят хубав чай…

— Всъщност — каза Чарли, като се чудеше как да формулира въпроса си — се надявам да намеря нещо специално.

— А! — Кали сякаш оглеждаше Чарли, за да я прецени. — В такъв случай знам точното място.

Чарли последва инструкциите на рецепционистката. Зави надясно, когато се изравни с боядисаните в цветовете на дъгата бунгала и пое по пътечката към морето. Щом зави, кафенето се показа: дървена сграда с малка часовникова кула върху нея и прозорци, частично затъмнени с красиви дантелени завеси.

Вътре тя видя някаква жена зад щанда, която вземаше сладкиш от таблата и го слагаше внимателно върху поставка. Имаше чувството, че трябва да почука, преди да влезе, толкова интимно изглеждаше случващото се. Тя бутна вратата.

— Здравейте — каза собственичката и вдигна поглед. — Добре дошли в „Крайбрежната“. Маса за един?

— Да, благодаря.

Чарли последва собственичката, която се представи като Лети, до една ъглова маса с изглед към морето. Интериорът в кафенето не беше богат, даже старомоден. Свиреше джаз. Сякаш някой беше помолил последните няколко десетилетия да спрат пред входната врата. Лети й подаде менюто и я покани да седне.

До нея имаше рафтове, пълни с буркани с листа чай, всички с надписани на ръка кафяви етикети: жасмин, полска роза, летни плодове.

Симпатична жена с къса черна коса седеше на масата до нейната и четеше внимателно вестника, в който заграждаше обяви с химикалка.

Чарли погледна менюто си, но само за кратко — тя вече знаеше какво иска. Лети се приближи със своя тефтер.

— Какво ще поръчате?

— Вашето класическо следобедно меню, моля.

— Разбира се. Какъв чай бихте искали с него?

Погледът на Чарли се премести към бурканите на стената.

Богатият избор я обърка.

— Чакайте да Ви покажа — каза Лети. Тя донесе няколко буркана до масата и седна при Чарли. — Имаме портокал с подправки — тя отвори един буркан и го подуши, след което го подаде на Чарли.

Чарли вдиша сладкия, цитрусов аромат. Устата й се напълни със слюнка.

— И летните плодове са популярни — каза Лети и й подаде друг буркан.

След като разгледа изсушените розови и лилави листенца за момент, Чарли отвори капака. Ароматът беше лек и ободряващ.

Жената на масата до нея се обади:

— Ако предпочитате нещо класическо, „Лейди Грей“ е най-добрият.

— Такъв голям избор — усмихна се Чарли на тъмнокосата жена и погледна към Лети. — Като че ли този път ще се спра на „Лейди Грей“, щом го препоръчват.

— Добър избор. Кат има безупречен вкус — рече Лети и кимна към другата жена. — Тя е неофициалният ми помощник-дегустатор. Никога няма да срещнете жена с по-голяма страст към чая.

Кат се засмя.

— Това е учтив начин Лети да каже, че съм обсебена.

— От чая — повтори Чарли, докато в ума й се оформяше идея. — Дали бихте имали време да се присъедините към мен? Има нещо, за което бих искала да поговоря с вас…