Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Надявам се — отвърна Чарли. — Не съм само аз, но според шефката ми имам добри шансове.

— Това е чудесно — възкликна Пипа. — Ти определено живееш за работата си, нали?

— Харесва ми, ако това имаш предвид.

— Да, разбира се — каза невинно Пипа. — А и си много добра в това, нали?

Чарли го беше очаквала. Неизбежното чоплене. Тя знаеше как действа сестра й.

— Но не забравяй, че има и други важни неща — рече Пипа, като нежно махна едно косъмче от лицето на Фло. — Животът може да те подмине, когато всичко, за което мислиш, е работата ти.

— Имам си и живот, Пип.

— Не бъди докачлива — рече Пипа.

— Не съм.

— Казвам само, че в крайна сметка, след цялата тази работа с Бен… си мислех, че може би ще искаш да си направиш преоценка…

Фло вдигна поглед от тортата си, внезапно заинтригувана:

— Бен?

Чарли кипеше отвътре, но си напомни какво си беше обещала — да бъде търпелива. Тя някак си успя да отговори хладнокръвно и спокойно:

— Не, Пипа. Няма абсолютно нищо, което искам да преоценя.

На следващия ден, в неделя, Чарли излезе от дома на Пипа и Люк и отиде на разходка в града под яркото есенно слънце, за да потърси кафенето, което сестра й беше препоръчала като идеалното за рубриката й с чайните.

Насред „Мейн стрийт“ беше невъзможно да подминеш „Кухнята на Кейти“ — с розово-белите й завеси на точки на предната витрина и подредените чайници на перваза. Чарли влезе вътре. В чайната жужаха разговори, а по стените имаше големи платна със снимки на чаени чаши. По тезгяха, покрит с мушама на цветя, беше пълно с тарталети и кифли. До тях имаше голяма торта за рожден ден с принцеса отгоре.

Чарли забеляза една празна маса в ъгъла и пристъпи внимателно над пазарските чанти на другите клиенти, за да стигне до нея. Тя взе ламинираното меню и се зачете, за да види какво се предлага.

Накрая до масата й се приближи тийнейджърка с вързана на висока конска опашка коса:

— Какво да Ви донеса? — попита тя, като извади тефтерчето си, без да поглежда Чарли.

— Една боровинкова кифла, резен джинджифилов сладкиш и… — тя отново погледна менюто. — С какъв вкус са розовите мъфини?

— Ами с розов — каза момичето. — Хубави са, с много глазура.

— О — отвърна Чарли колебливо. — Едно шоколадово, моля.

— Доста сладкиши. Още хора ли очаквате? — попита момичето, като погледна празния стол.

— Не — отвърна Чарли, като се насили да се усмихне. — Всичко е за мен. И чаша чай „Английска закуска“. Благодаря.

Когато сервитьорката се отдалечи, Чарли извади телефона си и набра номера на шефката си. Когато се събуди, имаше две съобщения на телефонния секретар с молба да звънне на Джес спешно — нещо, което не беше необичайно дори и през почивните дни.

— Здравей, Джес, току-що получих съобщенията ти…

— Чарли! Благодаря, че ми връщаш обаждането. И така, октомврийският брой тъкмо отиде за печат и рубриката ти за кафенетата в „Голямата ябълка“ изглежда невероятно.

— Страхотно — каза Чарли с облекчение. Тя вдигна глава и кимна благодарствено на сервитьорката, която остави нещата на масата.

Чарли погледна подозрително шоколадовият мъфин. Тя го бодна с вилицата си и сухата глазура се отлющи на парченца. След това и мъфинът се разпадна.

— Проучването на чайните върви добре, надявам се? — попита Джес.

— О, да — излъга Чарли. — Тук има много добри места.

Тя вдигна боровинковата кифла и колебливо я захапа — беше мека и безвкусна и й се наложи да устои на изкушението да я изплюе. Глътката преварен чай не направи нищо, за да помогне.

— Радвам се да го чуя — каза Джес, — защото има някои промени, за които трябва да те информирам.

— Промени? — Чарли остави чашата чай настрана.

— Както знаеш, в отдел продажби харесаха идеята за чайните толкова много, че искат не само една статия — искат дванадесет страници с рецензии. Искат да излезе заедно с чаената изложба в Ърлс Корт и да пуснем броя там по-рано. Така че ще ни трябва още материал и ще работим с нов краен срок за печат.

— Добре, това е страхотно — каза Чарли развълнувана, но и малко притеснена в същото време. — Какъв е срокът?

— Ще ни трябват копия за изложбата в края на октомври, така че ще трябва да предоставиш целия материал, готов за редакция, до началото на октомври.

Чарли прехапа устни. Тя обичаше предизвикателствата, но това беше прекалено.

— Значи имам само три седмици — умът й препускаше. Ставаше въпрос за два пъти повече материал от онова, което обикновено правеше за списанието. — Може ли Ники да ми помогне с проучванията?