Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Беше свикнала със стаята си, но с някои неща не беше толкова лесно да свикнеш.

Серафин подреди красиво тестените полумесеци в тавата за печене и ги сложи във фурната. Щом чу стъпките на Зоуи по стълбите, сърцето й се сви. Напомни си да мисли позитивно — днес е нов ден. Денят, в който ще направи така, че да се сработи със Зоуи.

— Какво правиш? — попита Зоуи от прага на кухнята. Беше облечена в жълта пижама и дългата й кестенява коса бе разрошена от съня.

— Направих кроасани — рече бодро Серафин и посочи фурната. Стаята беше започнала да се пълни със сладкия аромат на прясно изпечени сладкиши.

— Но ти знаеш, че винаги ям зърнена закуска — каза Зоуи и присви очи.

Серафин въздъхна.

— Е, днес ще опитаме нещо различно. Татко ти каза, че много си обичала кроасани като малка.

— О? Не си спомням — каза Зоуи и издърпа един стол, за да седне на масата.

— Ще ти харесат — заяви Серафин и донесе пресен портокалов сок и малка чаша с кафе за Адам.

— Откъде знаеш? — възрази Зоуи, като наклони глава и притвори подозрително очи — физиономията, която Серафин беше виждала толкова често по време на краткия си престой в къщата.

— Добре, надявам се, че ще ти харесат. Моля те, не бъди груба, Зоуи!

— Само попитах.

— Така, днес си мислех да отидем на разходка в парка. Казаха, че слънцето ще се появи по-късно.

Зоуи я погледна, мълчаливо и непоколебимо.

— Може.

— Можем да почетем „Малкия принц“, когато се приберем.

— Тази книга е глупава. Дори не я разбирам — нацупи се Зоуи. — Може ли да си изям зърнената закуска сега?

— Добре — каза Серафин и се изправи неохотно. Тя застана за миг и си пое дъх, за да се успокои, след което взе пакета със зърнената закуска и я изсипа в купа.

— Добро утро, Серафин — тя се обърна и видя Адам, облечен в костюм, с коса, още влажна от душа. — Еха, нещо мирише вкусно!

— Благодаря. Направих кроасани — каза уморено Серафин.

— Страхотно.

— И аз това казах — рече Зоуи на баща си и очите й светнаха. — Страхотно!

Същия следобед Серафин и Зоуи свалиха калните ботуши в коридора.

— Да идем в хола — предложи Серафин.

— Защо?

— За да поучим. Време е за урок по френски.

— Няма начин. Отивам си в стаята.

— Виж, не съм тук, за да те наказвам, Зоуи. Баща ти иска да научиш френски и ме помоли да те науча. Сега ела с мен и да започваме.

Зоуи я последва, като извъртя очи с досада. В хола тя се отпусна в един фотьойл.

— Не си първата, нали знаеш?

— Моля?

— Не си ми първата учителка по френски — Зоуи завъртя кичур от дългата си тъмна коса. — Въпреки че може би си единствената, за която татко настояваше да живее с нас. Никоя от тях не успя да ме научи на нищо.

— Изглеждаш горда от този факт.

— Не съм. Просто не ми пука. За какво ми е френски, така или иначе? Никога няма да се върна във Франция.

— Откъде си толкова сигурна?

— Не знам. Но съм сигурна — Зоуи погледна надолу и дръпна едно конче от чорапа си.

— Защо?

Момичето вдигна рамене:

— Ужасно място е.

— Честно, папа. Добре съм — каза Серафин по телефона същата вечер. Тя беше седнала на ръба на леглото и си сушеше косата с кърпа след банята. — Трябва да се адаптирам. Различна култура.

— Сигурна съм, че нещата ще се подобрят, когато се опознаем по-добре. Как вървят нещата с теб? — попита тя, нетърпелива да смени темата. Представяше си се със семейството си — как се смеят заедно с майка си в кухнята, чете на малките си брат и сестра приказки — и усети пристъп на носталгия.

— Изкарахме прекрасен уикенд. Рави и Анна правиха парти за двадесет и петгодишнината от сватбата си снощи, затова баба ти се грижи за децата и двамата с майка ти отидохме. Елен направи от прочутия си Тарт Татен. Почти цялото село беше там. Наистина се забавлявахме.

— Радвам се да го чуя — тя се опита да изтласка мислите си за това как бе прекарала вечерта в четене сама в стаята си.

— Казахме им, че Скарбъро ти харесва. Всъщност, като се замисля за това, Анна спомена нещо, което трябва да ти кажа… — гласът му заглъхна, докато се провикна към другата стая. — Елен, какво спомена Анна?

Елен взе слушалката.

— Здравей, миличка. Ами, Анна каза, че имало някаква страхотна чайна с изглед към морето, където правят най-вкусните торти и сладкиши. Собственичката била прекрасна жена.

— Не ми звучи като културна разлика, а като лошо поведение.

Луси или нещо такова. „Крайбрежната чайна“ на Южния залив, до бунгалата.

Серафин не беше ходила все още към фара и пристанището; така че не познаваше тази част на брега — беше видяла бунгалата само отдалече.