Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Ох! — каза Кат и поклати глава. — И това ти го каза шефката?

— Да. Все едно самият факт, че съм разбрала, не беше достатъчно унизителен. Скъсах с него онази нощ, а на следващия ден реших да накъсам всяка картичка, която някога ми е подарявал, в шредера в редакцията.

— Добре си направила — каза Серафин.

— Нямаше как да се върна при него — каза Чарли. — Както и да е. Онова, което ми се стори най-нахално, беше, че сякаш изпита облекчение. Предполагам, че е търсил начин да се отърве и този му се сторил достатъчно добър. Радвам се, че не съм с него, наистина. Но все още се чувствам така, сякаш отне част от мен. Боли и до днес, въпреки че знам, че е за добро.

— Има много какво да се каже за това да си несемеен — рече Кат.

— Определено има — съгласи се Чарли с усмивка.

Серафин кимна, но не каза нищо. Кат се зачуди дали защото е срамежлива, или имаше нещо, което не иска да сподели. Тя изглеждаше като да се чувства комфортно по време на разговора, но сякаш предпочиташе да остави Кат и Чарли да говорят през повечето време.

— Цяла вечер във ваната с чаша вино и хубава книга — няма нищо по добро от това — каза Чарли.

— Спане по диагонал в леглото — добави Кат. — Това е любимото ми занимание. О, както и яденето на сладолед в полунощ.

— Да. Въпреки, че моят „сладолед" е топено сиренце и чипс в сандвич — рече Чарли.

— Гадост! — Кат изкриви лице в отвратена физиономия.

— Честна дума: Пробвай! — настоя Чарли.

— Предполагам, че дори и на човек, който пише за храна, му е позволено малко време за почивка. Какво друго?

— Да си гледам каквото и когато си поискам — отвърна Чарли. — Без мрънкане по време на кулинарните предавания.

— А аз имам време да шия юргани и възглавници.

— Това не го правя — каза Чарли със смях. — Но да чета вестника, без да се налага да подавам най-добрите статии — това е друго нещо, което ми харесва.

— Да знаеш как да поправяш всички малки неща в дома си, защото никой друг няма да ти ги поправи — добави Кат.

— О, да — Чарли се засмя. — Даже съм станала експерт по отстраняване на паяци вече.

— И имаш повече време за приятели — включи се Серафин.

— Да — съгласи се Чарли с топла усмивка. — Определено и това.

Чарли плати сметката и си облече якето.

— Добре. Следващата ни спирка е при реката.

— Да вървим — рече Кат и стана.

Слънцето грееше, докато трите жени минаваха през калдъръмените улички и покрай сгради от епохата на Тюдорите, които сега бяха превърнати в бутици и ресторанти. Група туристи спря, за да снима градските стени.

— Това място е толкова красиво! — каза Серафин.

— Да, така е. Макар че е доста тихо все пак, нали? — заяви Чарли.

— Мислиш ли? — учуди се Кат. Тя огледа пазаруващите и туристите, загрижени единствено от оживената дейност, която ги заобикаля.

— В сравнение с Лондон, предполагам — поясни Чарли. — Когато не съм там, все имам чувството, че изпускам неща.

— Не изпускаш нищо — каза уверено Кат. — Може би сега е добър момент да поговорим за „Основното правило на следобедния чай“.

— Моля? — вдигна вежди Чарли.

— Какво е то? — попита Серафин.

— Хайде да седнем — каза Кат и посочи една пейка.

Чарли погледна часовника на телефона си:

— Сега?

— Да — настоя Кат.

— Но…

Кат хвана Чарли за ръка и трите жени седнаха една до друга на пейката. Листа падаха леко на тревата пред тях — прясно постлан килим в зелено и златно.

— Виждате ли онази котка? — Кат посочи сивата раирана писана, която си беше намерила парче слънчева светлина на близката ниска стена и се припичаше доволно там.

— Да — каза Чарли.

— Какво прави тя?

Чарли наблюдаваше котката, която се обливаше в кръпката си топлина.

— Нищо.

— Нищо? Сигурна ли си?

— Да. Тази котка не прави абсолютно нищо — заяви Чарли.

Серафин се засмя:

— Не съм съгласна. Тя живее бавно. Размишлява. Наслаждава се.

— Точно така! — заяви триумфално Кат. — Серафин го разбра.

— Тази котка си губи времето — настоя Чарли.

— Не, не е така — поклати глава Кат. — И когато не бързаме по време на следобедния си чай, ние също не си губим времето. Това е основното правило — никога не бързай! Отдели време, за да го вкусиш.

Чарли и Серафин преглеждаха менюто в чайна „Ривърсайд“, а Кат огледа различните дървени столове, пребоядисани в патешко жълто, като се възхити от старинния стил. Малки хартиени птички тип оригами висяха нанизани от тавана, а обикновените лампи с ръчно направени абажури с цветен мотив от седемдесетте внасяха топла светлина в стаята. Миндерчето, на което бяха седнали и трите, беше осеяно с хубави възглавнички, направени от ватирани квадрати.