Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Звучи чудесно — заяви Серафин. — Приключихте ли или има още места за посещение?

— Имаме още няколко — каза Чарли.

— След това започвам отново с търсенето на подходяща работа — сбърчи нос Кат.

— Отложи реалността, докато можеш — усмихна се Серафин.

Лети се появи отново, вече без клетката за птици.

— И така, вие двете, познайте какво ще ме научи да правя Серафин? — каза тя.

Кат се обърна към Серафин.

— Чакай да помисля… Не са кроасани, защото Лети може да прави. Нещо с плодове? Тарталета?

— Точно така — потвърди Серафин. — Тарта татен. А пък Лети ще ми покаже как се правят кифлички. Защо не се присъедините към нас?

— С удоволствие — каза Кат. — Чаша чай не би навредила.

— Опасявам се, че трябва да се връщам в хотела — каза Чарли. — Имам да чета един тон имейли. Друг път, може би — тя се усмихна и се сбогува с останалите.

— Елате, да вървим към кухнята. Оттук— каза Лети.

Жените тръгнаха към задната стая.

— Чаках го с нетърпение — рече Серафин. Дори дългите часове със Зоуи бяха поносими днес, понеже знаеше, че скоро щеше да се наслаждава на почивка и да прави това, което обича най-много на света — сладкиши. Имаше нещо успокояващо в мелодичния глас на Лети, което караше Серафин да се отпусне.

Тя вдигна пазарската си чанта:

— Взех съставките по пътя насам.

— Ти си страхотна — каза Лети. — Сега изпразни тази торба на тезгяха и да започваме.

Лети и Серафин работеха заедно в кухнята, с престилки и навити ръкави, докато Кат си приказваше с тях от стола си до тезгяха.

— Знаеш ли как се е появил този десерт? — попита Серафин.

— Струва ми се, че не — каза Кат. — Как?

— Според историята една от сестрите Татин правела ябълкова тарталета, но случайно я оставила прекалено дълго във фурната. В опита си да я спаси я обърнала наопаки. Гостите й много го харесали.

— Колко хубаво! Някои от най-добрите неща се получават от грешки, нали? — каза Лети.

— Да. Моят брат и сестра, например — отговори Серафин с хитра усмивка.

— Така ли? — попита Кат.

— Определено — Серафин кимна категорично. — Имаме почти петнадесет години разлика — не мисля, че е планирана! Родителите ми никога не биха го признали, но двамата с брат ми Гийом винаги сме били доста сигурни, че Матилд и Бенджамин са щастлива случайност.

— Сигурна съм, че сега не биха променили нищичко — каза Лети.

— Определено не. Ние всички страшно ги глезим — рече Серафин.

Кат отпи глътка чай и се загледа как Серафин подготвя плодовете за тарталерата.

— Значи, обелвам ябълките, след това ги разполовявам ето така — тя хвана една, за да покаже на Лети. — След това издълбавам в средата — семената и сърцевината.

Лети се захвана за работа с подготовката на ябълките върху дървена дъска.

— Загрявам тигана, където се прави карамелът. Добавям шушулка ванилия заедно с остърганите семена. Когато добавя ябълката, се получава нещо прекрасно… как да кажа… нещо като карамел, щом омекне.

Докато правеше тарталетата, Серафин осъзна, че усеща нещо, което не беше чувствала от идването си в Англия.

— Винаги съм мислела, че това е ужасно сложно. Но ти правиш да изглежда лесно — усмихна се Лети.

— Израснала съм с този десерт. Странно ми е да го разказвам, защото в продължение на толкова много години това е било нещо, което майка ми и аз сме правили без рецепта. Без дори да се налага да го обсъждаме, докато го правим.

— Прекрасно! Трябва да кажа, че обожавам френските сладкиши. Но колкото и да се гордея с нашите английски печива, продължавам да мисля, че нищо не може да се сравни с добрия стар викториански пандишпан. Радвам се, че следобедният чай се превърна в такава международна афера напоследък. Наполеони, еклери — понякога има добри доставки през Ламанша.

Серафин се засмя.

— Аз самата едва наскоро научих как се правят тези неща. В селото, което е близо до нашето, има фантастична школа по сладкарство. Световноизвестна е. За последния ми рожден ден баща ми ми направи най-хубавия подарък, който можех да си пожелая — едноседмичен курс там.

Тя се усмихна при спомена. Това бяха едни от най-щастливите дни в живота й. Да, беше цялата в брашно и по цял ден над горещата пещ, но в добра компания. Бяха ги сложили в една стая с Карла, дошла чак от Барселона за курса.

— Винаги ли си искала това? — попита Серафин, докато слагаше тарталетата във фурната. — Да си направиш собствена чайна?

— О, не — каза Лети. — Макар че много ми харесва, това беше семейният ни бизнес. Ако трябва да съм честна, никога не ми е минавало през ума да правя нещо друго — тя се усмихна. — В днешно време това сигурно звучи странно.