Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— И на теб. И съжалявам за всичко това.

— Няма проблем. Но се опитай да не водиш други за тази вечер.

— И така, това са различните магазини в града — заяви Серафин, като посочи една снимка на селото си с надеждата да ангажира вниманието на Зоуи. — Patisserie, boul… — звънецът на вратата я прекъсна.

— Спасена от звънеца — каза Зоуи и скочи на крака. — Обзалагам се, че е Юън — тя погледна през прозореца. — Да, той е. Би ли отворила вратата? Аз ще отида за Багел.

Серафин отиде да отвори вратата. Мъжът на прага беше в средата на тридесетте, с тъмноруса коса.

— Здравейте — каза тя. — Вие трябва да сте Юън. Аз съм Серафин.

— Удоволствие е да се запознаем — каза той. — Адам ми е разказвал.

— Само хубави неща, надявам се.

— Да. Само хубави.

— Вие сте тук за кучето, нали? Зоуи ей сега ще го доведе.

— Юън — извика Зоуи от градината. — Той не иска да помръдне!

— О, Боже — каза Юън. — Не звучи много обещаващо като начало.

Бигълът се буташе в градинския зид и скимтеше. Зоуи го беше хванала за нашийника и го дърпаше, но колкото повече дърпаше, толкова по-категорично отказваше да помръдне кучето. То започна да вие.

— Виж, Юън, не иска да помръдне — каза Зоуи и хвърли отчаяно повода на земята. — Ти пробвай.

Юън пристъпи напред и приклекна до кучето. Заговори му меко:

— Здравей, Багел, няма да ти направим нищо лошо.

Той се обърна и погледна Серафин:

— Има ли нещо, с което да можем да го примамим? Някаква храна?

— Кроасани? — предложи Зоуи.

— Не е най-доброто — каза Юън. — Има ли нещо по-твърдо? Няма ли кучешка храна?

— Струва ми се, че не — каза Зоуи. — Изразходихме бисквитите последния път.

— Последния път? — учуди се Серафин.

— И други кучета е имало — заяви Зоуи. — Предимно стафордширски бултериери. Но и хъски, чихуахуа…

— Това е първото, за което Адам успя да ме придума да се съглася, Серафин — каза Юън с усмивка. — Той знае, че имам слабост към бигъли. Винаги съм се възхищавал как могат да се научат сами да си отварят хладилника.

— Да пробваме с маделинки? — предложи Серафин. — Никой, не може да устои на маделинка.

Багел позволяваше на Юън да го гали, но не помръдваше и на сантиметър.

— Добре, да пробваме с маделинки, каквото и да е това — каза Юън.

— Опитай първо ти една — каза Серафин. Тя се шмугна в; кухнята и се върна с кутия бисквити и подаде една на Юън Той отхапа и кимна одобрително.

— Не е зле.

Багел надуши храната и започна да лае силно. Юън се изправи на крака.

— Добре, ще оставя следа от трохи. Зоуи, ти остани тук, за да не отиде по-далеч, а Серафин да отиде при входната врата, за да му попречи да се шмугне навън.

През следващия четвърт час тримата дружно изкушаваха Багел с трохи, докато накрая се качи в колата.

— Благодаря! — каза Юън.

— Няма за какво — Зоуи вдигна рамене.

Серафин започваше да вижда различна нейна страна в компанията на Юън. По-внимателна, съобразителна и мила.

— Пожелавам ви много щастлив живот заедно — каза Серафин на Юън. — И ако някой от вас някога иска още сладкиши, знаете къде да ме намерите.

Серафин слезе от автобуса и тръгна към „Крайбрежната" Градът изглеждаше различно вечер с отраженията на светлините, които блестяха по водата. Тя погледна към клетката в ръката си и се усмихна. Неразделките бяха привлекли доста внимание по време на пътуването. Приятно й беше да се разхожда вечерта сама, да разговаря с местните хора, а сега вече имаше и приятели, и къде да отиде. Кат й беше изпратила съобщение по-рано, за да каже, че с Чарли също ще ходят в чайната тази вечер.

Лети й отвори вратата на „Крайбрежната" Серафин я поздрави и помаха на Кат и Чарли, които дойдоха при тях на вратата.

— Здравейте всички. Лети, донесох ти нещо от Адам — Серафин постави внимателно клетката с птиците долу.

— Еха! — възкликна Чарли усмихната. — Това съвсем не съм го очаквала!

— О, не са ли прекрасни? — каза Лети и клекна, за да се полюбува на птиците.

— Много са хубави — Кат надникна в клетката. — Твои ли са сега, Лети?

— Да. Надявам се да не правят проблеми, докато летят наоколо на горния етаж. Не мога да понеса мисълта да седят в тази клетка през цялото време — тя ги взе от Серафин. — Благодаря, че ги донесе.

— Ще ги кача горе да ги настаня. Ще се видим след малко — каза Лети и тръгна с кафеза към стълбището в дъното на чайната.

— Е, как беше? — Серафин попита Кат и Чарли. — Хубаво ли беше пътуването днес?

— Доста добре — каза Кат. — Исках да разкажа на Лети. Мисля, че малко завижда, че не можа да дойде с нас. Днес ходихме в едни чайни по крайбрежието и намерихме много красиво място, изсечено в скалата. Отне ни около час да стигнем до него, но чаят и тортата напълно си заслужаваха дългото ходене.