Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Доктор Уик Сакс живееше в масивна къща от червени тухли, издигната на един от най-високите хълмове.

Капаците на прозорците бяха боядисани в бяло, в тон с корнизите. Къщата изглеждаше прекалено скъпа за един университетски преподавател, дори и да е от „Дюк“ — този „Харвард на Юга“.

Всички прозорци бяха тъмни и черни като катран. Единствената светлина идваше от месингова лампа, поклащаща се пред входната врата.

Вече знаех, че Уик Сакс има жена и две малки деца. Жена му беше медицинска сестра в Университетската болница на „Дюк“. ФБР беше проверило препоръките й. Тя се ползваше с отлична репутация и всички се бяха изказали много ласкаво за нея. Дъщерята на Сакс, Фей Ан, беше на седем години, а синът му Нейтън — на десет.

Помислих си, че ФБР вероятно ме е наблюдавало през цялото време, докато съм карал към къщата на Сакс, но не ми пукаше. Зачудих се дали и Кайл Крейг е с тях… той беше изцяло погълнат от този омерзителен случай, почти колкото и самият аз. Кайл също беше учил в „Дюк“. И за него ли случаят беше нещо лично? Колко лично?

Погледът ми бавно се плъзна по фасадата на къщата, а после по добре поддържаната зелена площ отпред. Всичко бе изключително подредено, всъщност направо съвършено.

Вече бях разбрал, че чудовищата в човешки облик могат да живеят навсякъде; някои от най-умните сред тях избираха най-обикновени, типично американски къщи. Точно като къщата, която проучвах в този момент. Чудовищата са буквално навсякъде. В Америка има епидемия, която излиза извън контрол и цифрите са плашещи. На нас се падат почти седемдесет и пет процента от ловците на хора. На Европа се падат останалите, като начело са Англия, Германия и Франция. Масовите убийци променят облика на съвременните криминални разследвания във всички градове и села на Америка.

Проучих каквото можах от външността на къщата. От югоизточната страна имаше флоридска стая — така ги наричаха тези стаи-градини. Имаше и вътрешно заградено дворче с размерите на просторен хол. Ливадата беше засята с райграс и бе поддържана в идеален вид. Никакви плевели, никакви бурени, никакъв мъх дори.

Постланата с каменни плочи пътечка беше старателно подравнена и нито едно случайно стръкче трева не надничаше измежду камъните. Те от своя страна идеално пасваха с цвета на тухлите, от които бе изградена къщата.

Съвършено.

Педантично.

Седях си в колата и усещах как главата ми всеки момент ще се пръсне от напрежение и стрес. Оставих двигателя включен, в случай че семейство Сакс неочаквано се прибере у дома.

Бях наясно какво искам да направя, какво трябва да направя и какво планирам да правя през следващите няколко часа. Трябваше да проникна в къщата. Запитах се дали ФБР ще се опита да ме спре, но реших, че едва ли има такава вероятност. Смятах, че в действителност те искат аз да нахълтам вътре и да огледам обстановката. Знаехме много малко за доктор Сакс. Аз все още не участвах официално в преследването на Казанова и можех да върша неща, забранени за другите. Бях предвиден за ролята на „заблудения куршум“. Такава беше сделката ми с Кайл Крейг.

Шуши беше скрита някъде или поне аз се молех да е още жива. Надявах се, че всички изчезнали жени са живи. Неговият харем. Неговите одалиски. Неговата колекция от красиви необикновени жени.

Изключих двигателя и си поех дълбоко въздух, преди да сляза от колата.

Приведох се и бързо преминах по влажната ливада. Палми и оформени лехи с азалии стояха в шпалир пред къщата. Едно червено детско колело със сребристи знаменца, закачени на ръчките, беше подпряно отстрани на верандата.

Колко мило, помислих си аз. Колелото на детето на Казанова.

Фалшивият, безупречен живот на Казанова. Безупречната му маскировка. Голямата му лоша шега с всички нас. Средният му пръст, насочен срещу света.

Внимателно се прокрадвах към вътрешното дворче, покрито с бели керамични плочи. Отстрани имаше бордюр от същите тухли, с които бе построена къщата. Забелязах, че пълзящи лишеи се бяха прокраднали сред червените тухли на стената. Може би той не беше толкова безупречен в края на краищата.

Бързо пресякох дворчето, приближавайки се към флоридската стая. Вече нямаше връщане. И преди ми се беше случвало да нахлувам незаконно в името на дълга. Това не правеше нещата законни, а просто по-лесни.

Строших малкото прозорче на вратата и се самопоканих вътре. Нищо. Никакъв звук. Не мислех, че Уик Сакс има нужда от алармена система. Сериозно се съмнявах, че би желал дърамската полиция да разследва евентуално влизане с взлом в дома му.