Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Хвърлих едно око върху лавиците зад работното бюро. Колко дълго можех да поставям на изпитание късмета си в тази къща? Ставаше късно и семейство Сакс щяха да се приберат всеки момент. Спрях се пред една лавица точно зад стола му.

Сърцето ми се сви, когато видях няколко книги за Казанова! Прочетох заглавията със затаен дъх.

„Спомените на Казанова“.

„Казанова. 102 еротични гравюри“.

„Най-невероятните нощи от любовта на Казанова“. Помислих си за двете малки деца, които живееха в къщата — Нейтън и Фей Ан, — и ми стана мъчно за тях. Техният баща доктор Уик Сакс се отдаваше на своите налудничави сатанински фантазии в тази стая. Стимулиран от мръсните си книжлета, от еротичната си колекция, той решаваше коя фантазия да превъплъти в реалност. Можех да усетя присъствието на Сакс в стаята. Най-сетне започвах да го опознавам.

Възможно ли бе да държи жените някъде наблизо? Някъде в града, където ние никога няма да се сетим да търсим? Това ли беше причината, поради която нито една от акциите не бе открила къщата на ужасите? Дали тя не се намираше точно в предградията, в най-престижната част на Дърам?

Дали Нейоми не беше наблизо, очаквайки някой да я открие? Колкото по-дълго я държеше затворена, толкова по-опасно ставаше за нея.

Дочух шум от горния етаж и се заслушах, но звукът не се повтори. Сигурно някой електрически уред или вятърът, или пък свободно кръжаща молекула в мозъка ми.

Отдавна беше време да се махам оттук. Втурнах се нагоре по стълбите и претичах през вътрешното дворче. Много ми се искаше да нарисувам кръстче 19 19 Крос на английски значи кръст. — Б.пр. в брошурата върху бюрото на Сакс, да оставя собствения си знак, но устоях на импулса. Той знаеше кой съм. Беше се свързал с мен още щом пристигнах в Дърам. Сега обаче аз бях този, който не можеше да си удържи нервите!

Прибрах се в хотелската стая малко след полунощ. Чувствах се празен и вцепенен. Адреналинът пулсираше в тялото ми с бесен ритъм.

Телефонът иззвъня в момента, в който прекрачих прага. Противен, настойчив звън на хотелски телефон, който настояваше да вдигна слушалката.

— Кой е, по дяволите? — изръмжах аз.

Беше Кайл Крейг.

— Е? — започна той. — Какво откри?

Отново настъпи утро. Нищо съществено не се беше променило в това вампирско разследване. Кейт все още ми беше партньор. Това си беше неин избор, но аз го одобрих. Тя познаваше Казанова по-добре от всички нас, взети заедно.

Двамата шпионирахме къщата на Сакс, прикрити зад триъгълник от дебели ели край Олд Чапъл Хил Роуд. Днес вече бяхме видели Уик Сакс веднъж. Късметлийски ден.

Чудовището бе станало рано и изглеждаше в отлична форма. Беше висок, с интелигентен вид, пясъчноруса коса, сресана назад, и очила с рогови рамки. Стори ми се изключително добре сложен.

Към седем часа той се осмели да си подаде носа на верандата, за да си прибере сутрешния вестник. Уводното заглавие гласеше: „Дебненето на Казанова продължава“. Издателите на местния вестник нямаха никаква представа колко точно отговарят на истината тези думи.

Сакс хвърли поглед на първата страница, след което с привичен жест сгъна вестника. Нищо интересно за него в днешния брой. Още един банален ден в офиса на серийния убиец.

Малко преди осем часа той излезе, следван от децата си. На лицето му бе цъфнала стокаратова усмивка. Добрият татко води дечицата си на училище.

Момченцето и сестричката му бяха издокарани като манекени на витрината на баровски магазин. Приличаха на малки сладки куклички. ФБР щеше са проследи Сакс и децата до училището.

— Не е ли малко странно, Алекс? За втори път едно след друго участваме в такова следене — каза Кейт. Тя беше аналитична натура и мозъкът й не спираше да разглежда ситуацията от всички ъгли. Беше изцяло погълната от случая, както и аз. Тази сутрин бе облечена в обичайния си стил. Евтини дънки, морскосиня тениска, маратонки. Но въпреки това красотата й грееше. Тя не можеше да я скрие.

— Разследванията на серийни убийци почти винаги са странни. А този е по-странен от обикновено — признах аз. Отново повдигнах въпроса за близначното сдвояване. Двама мъже с изкривени психики, които няма с кого да общуват истински, няма с кого да споделят. Нямало е кой да ги разбере, докато не са се срещнали. И тогава се поражда силната връзка между двамата убийци. Кейт също беше близначка, но тя бе изпитала благоприятната форма на близначно сдвояване. С Казанова и Джентълмена се бе случило нещо друго.