Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Първото, което ми направи впечатление, бе познатата миризма на лимонов лак за полиране на мебели. Представителност. Цивилизованост. Ред. Всичко беше само фасада, съвършено изпипана маска.

Аз бях в къщата на чудовището.

Отвътре къщата беше също тъй чиста и подредена, както и отвън. Може би дори повече. Красиво, красиво, прекалено красиво.

Изпитвах притеснение и страх, но вече не ми пукаше. Бях свикнал да живея със страха и несигурността. Внимателно минавах от стая в стая. Като че ли всичко си беше на мястото, макар че в къщата живееха две малки деца. Странно, много странно.

Този дом с нещо ми напомняше за апартамента на Рудолф в Лос Анджелис. Сякаш никой не живееше тук. Кой си ти? Покажи ми кой си в действителност, шибано копеле. Това не е истинската ти къща, нали? Познава ли те някой с твоите маски? Джентълмена те познава, нали?

Кухнята беше извадена направо от списание за вътрешна архитектура. Почти всички стаи бяха пълни с антикварни предмети и други прекрасни вещи.

В малкия кабинет бележките и бумагите на университетския преподавател бяха разхвърляни навсякъде, покривайки всички налични повърхности. От него се очакваше да бъде спретнат и подреден, мислех си аз и трупах противоречивите данни. Кой беше той?

Търсех нещо конкретно, но нямах представа къде точно трябва да го диря. Долу в мазето видях тежка дъбова врата. Не беше заключена. Водеше към малка стая с пещ. Изследвах я внимателно. В далечния ъгъл открих друга дървена врата като за килер, за някакво малко и особено място.

Втората врата беше затворена с резе, което аз дръпнах, стараейки се да вдигам възможно най-малко шум. Чудех се дали тук някъде може да има още стаи. Подземен етаж? Къщата на ужасите? Тунел?

Блъснах дървената врата. Тъмно като в рог. Включих осветлението и влязох в стая около седем метра дълга и дванайсет метра широка. Сърцето ми замря. Коленете ми омекнаха и ми прилоша.

Нямаше жени, нямаше харем, но бях открил стаята, където Уик Сакс се отдаваше на своите фантазии. Тя беше в самата му къща. Скрита в таен ъгъл на мазето му. Стаята не пасваше на дизайна на горните етажи. Той я беше построил специално за себе си. Обичаше да строи, да създава, нали така?

Специалната стая беше обзаведена като библиотека. Имаше старо дъбово бюро и две червени кожени кресла от двете му страни. Четирите стени бяха облицовани с библиотечни шкафове, пълни с книги и списания. Кръвното ми налягане вероятно бе скочило поне с петдесет единици. Опитвах се да запазя спокойствие, но не ми се удаваше.

Това беше колекция от порнографска и еротична литература. Не само че не бях виждал толкова богата сбирка, но дори не бях чувал някъде да е описано подобно нещо. В стаята имаше най-малко хиляда книги. Четях заглавията им, крачейки бързо от стена до стена, от лавица до лавица.

„Най-странните сексуални актове в любовната практика на всички раси. С илюстрации“.

„Черешки. Издание на Обществото за еротична литература в Ню Йорк“.

„Униженията на Анастасия и Пърл“.

„Харем за всички“.

„Докато тя започне да пищи“.

„Хименът. Медико-юридическо изследване на изнасилването“.

Опитах да се съсредоточа върху онова, което трябваше да свърша тук. Най-напред трябваше да успокоя бученето в главата си.

Исках да оставя на Уик Сакс знак, че съм бил тук, че знам за мръсното му тайно място, че той вече няма тайни. Исках да изпита същите чувства на напрежение, стрес и страх, на които бяхме подложени всички ние. Исках да нараня доктор Уик Сакс. Мразех го със страст, която отиваше отвъд всичко, което можех да си представя.

На бюрото имаше брошура на един разпространител на еротични книги и списания: Никълъс Соберхаген, 1115 Виктъри Булевард, Стешпън Айлънд, Ню Йорк, до поискване. Моментално си преписах адреса. Исках да нараня и Никълъс Соберхаген.

Сакс или някой друг беше отбелязал няколко заглавия от брошурата. Прелистих я бързо, наострил уши, дебнейки за звук на кола откъм улицата. Сега вече нямах време.

„Орденът на св. Тереза“. Не пропускайте! Тази препечатка от изключително рядкото оригинално издание е направена през 1880 г. Съдържа документални спомени за специфичната употреба на пръчките за бой в женските манастири край Мадрид.

„Виртуозният любовник“. Напрегнатите сексуални авантюри на един танцьор в Берлин; различните сексманиаци, на които попада. За всеки сериозен колекционер!

„Освобождаване“. Пръв по рода си роман-тълкувание, основан върху действителни и измислени случки от живота на френския сериен убиец Жил дьо Ре 18 18 Става дума за Жил дьо Лавал, барон Дьо Ре (1404–1440), маршал на Франция и сподвижник на Жана д’Арк. Осъден за магьосничество и за множество убийства на малки деца. След шумен съдебен процес е обесен, а след това изгорен. — Б.ред. .