Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Гай Юлий Цезар щеше да стане тази година на двадесет и две. На вид изглеждаше доста по-здрав и енергичен от брат си, пък и на ръст го надминаваше. Имаше златисторуси коси и яркосини очи. За Марий не можеше да остане скрита високата му интелигентност, силата на духа му и младежката му упоритост.

Двамата заедно представляваха красива гледка със своите типично римски черти и всеки римски сенатор би желал да има синове като тях. Защото те бяха сенаторите на бъдещето.

— Имал си късмет със синовете си, Гай Юлий — похвали го Марий, докато младежите се разполагаха в краката на баща си на ложето, което стоеше под прав ъгъл с това на възрастните. Ако наистина не се очакваха други гости (а това не се окажеше един от онези прогресивни до скандалност римски домове, в които и жените се хранеха лежешком), третото ложе щеше да остане незаето.

— Да, и аз мисля, че съм късметлия — усмихна се Цезар на синовете си с уважение и любов. Сетне се обърна към Гай Марий и с едва прикрито любопитство запита: — Ти самият имаш ли синове?

— Нямам — отвърна той и по тона му пролича, че не съжалява много за това.

— Но си женен?

— Май има нещо такова! — засмя се гостът. — Но ние, децата на войната, си приличаме всички. За нас единствената истинска жена си остава армията.

— Сигурно си прав — отговори му Цезар и смени темата.

Марий забеляза, че по-нататък разговорът преди вечерята засягаше предимно безобидни теми и домакините му, които явно бяха добронамерени към него, се стараеха да го развличат с познанията си в най-различни области от живота, без да важничат и без да се обсъждат един друг.

Явно в този дом никой не изпитваше желание да трови живота на близките си и в тона, с който всички говореха, не се усещаше никакво заяждане или дори несъгласие с думите на другия. На гостенина му ставаше все по-любопитно какво ли представляват дъщерите и особено майката. В крайна сметка синовете не можеха да дължат всичко единствено на баща си. Макар да беше женен за най-обикновена домошарка от Путеоли, Марий добре разбираше, че в средите на римската аристокрация майката играе важна роля и обикновено децата наследяват много от нейните черти. Независимо дали води безпътен или благопристоен живот, дали е глупачка или интелигентна жена, човек винаги трябваше да се съобразява с нея.

Най-сетне жените се появиха. Марция и двете Юлии. Възхитителни! Наистина възхитителни, включително майката. Робите им донесоха столове и те се настаниха в средата на помещението между трите ложета, образуващи буквата П. Марция седна срещу мъжа си, Юлия — срещу Гай Марий, а Юлила срещу двамата си братя. Тя реши от самото начало да поразвесели госта и като използва мига, в който родителите й гледаха на другата страна, но той самият я наблюдаваше, игриво се изплези на братята си.

Въпреки че на масата не бяха поднесени риби и стриди, а в чашите продължаваше да има повече вода, отколкото вино, вечерята премина много добре. Робите, които обслужваха сътрапезниците, си знаеха работата и се пречкаха възможно най-малко. Никой от тях не безпокоеше дамите с безкрайните си шетания между кухнята и масите, никой не се правеше, че не забелязва, когато някой се нуждае от нещо. Това Марий изтълкува като знак, че всички роби са доволни от господарите си. Храната беше скромна, но затова пък прекрасно приготвена. Явно в семейството нямаха възможност да предложат на гостите си рибни деликатеси от типа на гарум или странни смески от екзотични подправки, но затова пък месата, зеленчуците и плодовете запазваха естествения си вкус, а тъкмо това най-много се услаждаше на привикналия с войнишката кухня Марий.

Менюто бе следното: печени патици с плънка от най-обикновено тесто, лук и градински подправки, крехки тестени рулца, два вида маслини, топчета, омесени от фино брашно с яйца и сирене, превъзходни наденички, каквито гостенинът си спомняше, че е ял в родния си град — печени на мангал и полети със сос от чесън и разреден мед, чудесно приготвени салати от маруля, краставици, лук и целина (всяка подправена с олио и оцет), и великолепно задушено ястие, в което имаше едновременно броколи, тиквички и карфиол, обилно напоени със зехтин и посипани с настъргани кестени. Зехтинът беше сладък и съвсем пресен, солта — суха, а пиперът, също превъзходен, беше поднесен на зърна и всеки на масата сам избираше кога да извика момчето да го стрие пред него в хаванчето. За десерт бяха поднесени малки плодови сладкиши, сусамки, изпечени с мед от мащерка, пасти с пълнеж от стафиди, напоени със сироп от смокини, и два вида фантастично сирене.