Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Интересно защо днес обръщаше такова внимание на прическата и облеклото си, когато в крайна сметка го очакваха не другаде, а на тихо домашно събиране у един скромен сенатор? Сенатор, който през целия си живот не е бил избран дори за едил, камо ли за претор. Както и да е. Вече беше решил да облече кианската тога, а и нямаше кой да го разубеди. Купил си я беше преди няколко години с мисълта, че ще я носи на тържествените вечери, които го чакаха като консул, а по-късно и като консуларен сенатор, чието присъствие се цени навсякъде.

За да се покажеш на частно празненство, не беше необходимо да спазваш кой знае какъв етикет; позволено беше да забравиш тържествените облекла и да се поиздокараш. Затова Марий сметна случая за подходящ да навлече пъстра туника и да се загърне с пищната си златопурпурна тога, с която да подскаже на какво охолство се радва. За щастие по онова време още не бяха измислени закони, които да забраняват на човек да се облича колкото си ще разточително. Съществуваше само Lex Licinia, ограничаващ количеството скъпи кулинарни деликатеси, които един домакин може да предложи на гостите си, но и него никой не спазваше. Пък и Гай Марий дълбоко се съмняваше, че точно у Цезар ще му се случи да преяде със стриди и змиорки.

Гай Марий дори не помисли да се обади на жена си, преди да излезе. Отдавна беше забравил за съществуването й — ако изобщо може да се каже, че я е забравил, след като и в младостта си рядко се бе сещал за нея. Сватбата им беше уредена много преди двамата с нея да достигнат половата си зрелост и с годините бракът им се беше превърнал в принудително съжителство между двама души, което не само не се обичат, но и са си съвършено безинтересни. И така двадесет и пет години, в които съвсем естествено не се бяха сдобили с дете. Войнствените натури, към които принадлежеше и Гай Марий, търсеха сексуална близост с жена само когато в динамичния си живот се срещнеха с партньорка, способна да ги предизвика, а той не можеше да се похвали с много подобни изживявания. Случвало му се беше от време на време да се позабавлява с някоя красавица, попаднала в полезрението му (стига и той да попаднеше в нейното), или пък с някоя по-надарена робиня или военнопленничка.

Ами Грания, истинската му съпруга? Тя вече беше забравена, дори и по времето, когато спеше на не повече от две стъпки от него, опитвайки се да му напомни, че за да зачене дете, ще й е нужно повече съдействие от негова страна. Половото сношение с Грания му напомняше за поход през непрогледна мъгла. Както предметите в мъглата, така и чувствата му бяха лишени от конкретна форма, оставаха неразбираеми, неопределени; от време на време му се струваше, сякаш температурата се променя и без друго усойната атмосфера се изпълва с повече влага от обикновено. Но винаги, когато нещата трябваше да придобият известни очертания, всичко, за което той намираше сили, беше да се прозее от досада.

Марий дори не изпитваше съжаление към Грания. Нито някога се беше опитал да я разбере. За него тя беше просто съпругата му — домашната му кокошчица, която дори и в младостта си не бе могла да привлече погледа му. Как си прекарваше времето тя, той нито можеше да каже, нито изобщо си правеше труд да се осведоми. Не можеше да си представи Грания да води двойствен живот и да се отдава на плътски страсти. Ако му намекнеха нещо подобно, Марий навярно би се поболял от смях. И с пълно право.

Тя беше също толкова непорочна, колкото и скучна. Никакви сравнения с Цедилия Метела (онова разпуснато женище, което се падаше сестра на Далматик и Метел — Прасето и съпруга на Луций Лициний Лукул) по адрес на Грания от Путеоли!

Сребърните рудници на Марий му бяха позволили да купи луксозната къща в полите на Аркс, срещу Марсово поле, под самите Сервиеви стени — в цял Рим нямаше по-скъп имот от неговия; медните му рудници бяха заплатили цветния мрамор, с който бяха облицовани подовете и колоните; железните му рудници му помогнаха да убеди най-изкусния майстор — живописец в Рим да изрисува измазаните стени с ловни сцени, цветни градини и пейзажи, способни да заблудят окото с правдивостта си; дяловото му участие в търговските сдружения му донесе статуите, приказните масички от цитрусово дърво с крака, инкрустирани със злато и слонова кост, позлатените кушетки и столове, бродираните пердета, обкованите с бронз врати; самият Химет му беше засадил огромната градина, подреждайки различните цветя не само според аромата, но и според багрите им; великият Долих беше направил големия басейн в центъра на къщата с неговите фонтани, декоративни рибки, водни лилии и лотусови цветове, както и с прекрасните скулптури на тритони, нимфи, нереиди, делфини и водни чудовища.