Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

— Ненавиждам ги, всички до един — процеди Югурта през зъби.

— Аз също. Но само с ненавист трудно ще се отървем от тях, не мислиш ли?

— Нумидия е моя! — възкликна царят. — Та те дори не я искат, даваш ли си сметка! Просто обичат да си пъхат носа навсякъде. Навсякъде!

Бомилкар безпомощно вдигна ръце.

— Нищо не ме питай повече, Югурта, защото нищо не знам. Знам само, че сега си в Рим и че бъдещето ни е единствено в ръцете на боговете.

„Така си е“ — каза си царят на Нумидия и отново потъна в размисъл.

Когато преди шест години младият Адербал беше избягал в Рим, Югурта много добре знаеше как трябва да постъпи и не се забави нито за миг. От негово име за Рим замина многобройна делегация, носеща злато, сребро, скъпоценни камъни, произведения на изкуството — изобщо всичко, което можеше да зарадва римската аристокрация. Интересно, че римляните никога не се поддаваха на изкушенията на плътта и беше невъзможно да ги подкупиш с жени или с момченца. Оставяха се да бъдат залъгвани единствено със стоки, които биха могли по-късно да препродадат. И като се имаха предвид тогавашните обстоятелства, делегацията си свърши добре работата.

Римляните бяха обсебени от идеята, че за всичко трябва да има я някой комитет, я някоя комисия и нищо не можеше да им достави по-голямо удоволствие от това да пратят групичка официални посланици, до която и да е далечна точка на света, която да разучава, назначава, поучава и което е винаги нейната крайна цел — да подобрява. Всеки друг на тяхно място би повел цяла армия със себе си, но римляните се появяваха облечени не в ризници, а в тоги, и следвани не от въоръжени до зъби пълчища, а само от своите ликтори, които едва ли биха могли да им гарантират нужната закрила, ако се наложеше; но това не им пречеше да дават заповеди и да изискват те да бъдат изпълнявани, сякаш наистина са дошли като завоеватели. И както обикновено се случваше, всички се подчиняваха.

Което върна Югурта отново на въпроса: „Защо се страхуваме от тях?“ „Ами, просто защото се страхуваме. Страхуваме се. Но по каква причина? Може би защото сред тях винаги ще се намери някой Марк Емилий Скавър.“

Когато Адербал беше отишъл в Рим да се жалва от чичо си, именно Скавър беше убедил Сената да не подкрепя каузата на Югурта. Един-единствен човек беше възразил на триста умни глави! И все пак този единствен глас беше надделял, беше им натяквал своите съображения, докато постепенно спечели по-голямата част от сенаторите. Именно заради Скавър се достигна до онзи фалшив компромис, който не удовлетворяваше нито Югурта, нито Адербал, а именно комитет от десетина римски сенатори, водени от Луций Опимий да бие път чак до Нумидия и там, след като се убеди на място какво е разположението на силите, да каже тежката си дума. И какво измъдри пустият му комитет? Раздели царството. Адербал получи източната половина със столица Цирта, половина, която беше по-гъсто населената и макар да отстъпваше по своите богатства на другата, развиваше далеч по-интензивни търговски връзки. За Югурта остана западната половина, притисната от една страна от Адербал, от другата — от царство Мавритания. Доволни от решението си, римляните си се бяха върнали у дома, а Югурта остана да дебне подходящия момент да се разправи веднъж завинаги с Адербал. И за да се подсигури откъм тила си, счете за най-подходящо да вземе за жена дъщерята на мавританския цар.

Така той търпеливо чака в продължение на четири години, след което нападна войските на Адербал някъде между Цирта и морското й пристанище Беатен. Адербал успя да се оттегли зад стените на столицата си, където организира отбраната си, подкрепян от големия брой римски и италийски търговци, които, представлявайки гръбнака на икономическия живот в цяла Нумидия, се радваха на голямо влияние. В римското присъствие в страната нямаше нищо необичайно: където и да отидеше човек по света, неизменно щеше да се сблъска с някоя римско — италийска търговска колония, която развива свободно своята дейност дори и по места, с които Рим официално не е влизал в почти никакви отношения и където още не са и помислили, че някой ден ще трябва да търсят закрилата му.

Разбира се, новината за избухналата война между Югурта и Адербал стигна съвсем скоро и до ушите на Сената. Сенатът от своя страна реагира светкавично, като изпрати нов комитет, този път само от трима, но затова пък чаровни млади сенатори (хем така щяха да придобият опит, хем и да се окажеха неспособни, Рим нямаше какво да изгуби), които трябваше да разплетат нумидийския възел. Югурта пръв се добра до тях, погрижи се те изобщо да не влязат в контакт с Адербал или с когото и да било жител на Цирта и ги изпрати обратно у дома, натоварени с прескъпи дарове.