Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Разбира се, ако се обърнеше на деветдесет градуса, Югурта щеше да види скалите на Капитолия и задната стена на храма на Юпитер Оптимус Максимус, в който според уверенията на агентите му новоизбраните консули би трябвало в момента да откриват първото за годината заседание на Сената.

Как трябва да се държи човек с римляните? Само ако знаеше отговора на този въпрос, вероятно Югурта би могъл с ръка на сърцето си да заяви, че наистина не се притеснява.

В началото всичко изглеждаше лесно. Дядо му не беше друг, а великият Масиниса, създал царство Нумидия от руините на разгромения от римляните Картаген, простиращи се по целия северноафрикански бряг. В началото възмогването на Масиниса беше гледано с добро око от римляните, които дори открито му помагаха да устрои държавата си, но по-късно, когато силите му укрепнаха прекалено много и държавата му започна да наследява все повече и повече неща от политическата уредба на Картаген, Рим изведнъж се разтревожи да не би под носа му да изгрее някой нов негов съперник и лека-полека започна да се държи враждебно. За щастие на цяла Нумидия Масиниса умря във възможно най-подходящия момент. Разбирайки, че след всеки силен цар на престола се възкачва нечия слаба натура, той още приживе бе предпочел да остави на Сципион Емилиян да раздели новосъздаденото му царство между тримата му синове. Но Сципион Емилиян се бе показал значително по-мъдър, отколкото Масиниса навярно е предполагал: вместо просто да раздели огромната територия на царството на три, той разграничи управленческите функции на тримата наследници. Най-старият получи държавната хазна и под негово попечителство бяха дадени всички дворци в страната, вторият син беше обявен за пръв пълководец на Нумидия, а най-малкият беше натоварен да съблюдава спазването на законите. Което означаваше, че онзи, който командваше армията, нямаше нужните средства, за да вдигне въстание, другият нямаше нужната войска, а третият не можеше да разчита нито на едното, нито на другото.

Но още преди негодуванието на един от тримата да е прераснало в мисъл за бунт, двамата по-малки братя умряха, оставяйки първородния син на баща си, Миципса, да управлява самичък. Все пак и двамата се бяха постарали да създадат наследници, които да му причинят достатъчно главоболия: двама законни синове и един извънбрачен, на име Югурта. Един от тримата щеше да наследи трона на Миципса след смъртта му, но кой точно? Всичко се обърка съвсем, когато малко преди своя край дотогава бездетният Миципса също се сдоби с две мъжки рожби — Адербал и Хиемпсал. Това беше достатъчно, за да потъне целият двор в сплетни и интриги, защото възрастта на всеки от претендентите беше обратнопропорционална на законовите му основания да наследи короната. Копелето Югурта беше най-възрастният от всички, а двамата синове на действителния цар едва прохождаха.

Докато беше жив, дядо му Масиниса никога не бе прикривал искреното си презрение към Югурта — не толкова, задето беше незаконороден, колкото заради майка му, представителка на най-нискостоящата прослойка в държавата — номадка — берберка. Миципса беше наследил изцяло отношението на баща си към внука му и когато един ден си даде сметка, че нежеланият му племенник се е превърнал в красив и интелигентен младеж, той си постави за цел непременно да го отстрани от борбата за трона. Сципион Емилиян беше поискал от царя на Нумидия да му прати съюзнически подкрепления за обсадата на Нуманция и Миципса се възползва от случая да се отърве от Югурта, като го натовари с командването на войските в Испания. Предполагаше се, че Югурта няма да се върне жив от похода.

Само че събитията се развиха съвсем неочаквано. Югурта беше роден пълководец, а освен това той твърде скоро успя да си създаде приятели сред римляните, двама, от които имаше за своите най-близки хора на света. И двамата бяха младши военни трибуни, прикрепени към щаба на Сципион Емилиян; имената им бяха Гай Марий и Публий Рутилий Руф. Между другото тримата бяха връстници — тогава бяха на по двайсет и три.

Малко преди приключването на кампанията Сципион Емилиян повика Югурта в палатката си, където му изнесе дълга беседа на тема няма ли да е по-добре той да се отнася почтено с Рим, неговия Сенат и народ, отколкото да завързва контакти с конкретни, твърде конкретни римски граждани. Югурта го изслуша от край до край невъзмутимо. Животът му сред римляните по време на обсадата на Нуманция го беше научил на едно-единствено нещо за тях, а именно, че всеки римлянин, който таи някаква амбиция за политическа кариера и издигане в обществото, неизменно се оказва неспособен да я подплати със средства. С други думи, всеки римлянин можеше да бъде купен.