Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Сула се заизпълва с чувството за собствената си неуязвимост. Беше му достатъчен само миг, за да забрави болката и умората, хладната кръв из жилите му да ускори своя пулс, а съзнанието му да изпадне в дълбините на неочаквано за подобен момент спокойствие и дори радост от живота. Той беше истински Феликс, усещаше се галеник на боговете. Всичко за него вървеше гладко и щеше да продължи така до самия край. Не му оставаше нищо друго, освен да се остави на вълните да го носят, да се изгуби сред мъглата на благополучието, да се радва на самия себе си. Когато тъй неочаквано шансът го беше отървал от Никополис, Сула дори не беше намерил време да се зарадва. В мига, в който гъркинята посегна към отровните гъби, той вече трескаво пресмяташе следващата си стъпка, за която единствено трябваше да изчака подходящия час. Преди година, по време на онова пътуване с Метробий, той вече се беше натъкнал веднъж на Унищожителя, но Никополис сама се беше постарала да се хвърли в прегръдките на смъртта; той просто не си мръдна пръста да я спре. Не Сула, късметът, неговият късмет я беше отвел при гъбите. Но тази нощ грижливо бе планирал всичко и знаеше, че отново късметът няма да му изневери. Дори не се страхуваше — че имаше ли от какво?

Клитумна вече беше дошла на уречената среща и чакаше в сянката на пиниите. Още не беше изгубила търпение, но се готвеше да го изгуби, ако изненадата закъснееше твърде много. Сула обаче не издаде веднага, че е тук. Трябваше му първо да се увери, че мащехата му е спазила условията и наистина не е довела никого със себе си. Да, беше дошла сама. Дори неизползваната от много време конюшня и помещенията под лоджията бяха пусти, сякаш нечия невидима ръка държеше всички възможни свидетели надалеч.

След като пообиколи наоколо, Сула вдигна достатъчно шум със стъпките си, за да предизвести отдалеч Клитумна за пристигането си. Затова когато се показа от тъмното, тя вече се беше обърнала към него и протягаше ръце да го прегърне.

— О, всичко става, както ми го беше обещал! — изкикоти се тя щастливо в шията му. — Изненадата ми! Къде ми е изненадата?

— Няма ли да получа първо целувка? — попита той и за пръв път в живота му зъбите му заблестяха по-бели от кожата на лицето му — толкова необикновена беше лунната светлина тази нощ, толкова силна беше магията, която го обграждаше.

Почти забравила допира с тялото му, Клитумна жадно протегна устни напред и ги впи в неговите. Така и си остана, стъпила на пръсти, с уста, притисната до неговата, когато Сула й строши врата. Всичко се оказа толкова лесно. Просто едно изпукване. Навярно мащехата дори не разбра какво стана — поне погледът й не издаде с нищо да е проумяла защо доведеният й син я сграбчва за гърба, после с другата си ръка натиска главата й назад, а тя увисва безпомощно надолу. Всичко беше толкова лесно, просто едно изпукване. Звукът от счупването беше толкова отчетлив, че сякаш остана да витае из въздуха и упорито отказваше да замре. Сула пусна жертвата си, очаквайки, че тя ще се строполи безжизнена на земята, но агонизиращата Клитумна дори се надигна още по-високо на пръсти и с разперени ръце „затанцува“ пред очите му. Главата й гротескно увисна, тялото й заподскача наляво, после надясно, мърдаше се на пресекулки, натежаваше на едната страна, после се изпружваше и се завърташе на другата и така, докато най-сетне умиращата се сгърчи за последен път и се свлече на земята, превърнала се в невъобразима и отблъскваща с вида си купчина от преплетени ръце и крака. Разширените от възбуда ноздри на Сула изведнъж се подразниха от острата миризма на топла урина, а веднага след това и от далеч по-неприятната воня на съдържанието на Клитумнините черва.

През цялото време той не промълви, дори не помръдна встрани. Неочакваното представление му се понрави; танцът на мащехата му го изпълни едва ли не със страхопочитание, но гротескният финал провали всичко.

— Е, Клитумна — заключи той, — не умря тъй, както подобава на една истинска дама.

Работата беше там, че трябваше да я вдигне и да я носи на ръце; а това от своя страна означаваше, че ще се изцапа от глава до пети с изпражненията й. Ако започнеше да влачи трупа, в меката, влажна от нощната роса трева щяха да останат дълбоки следи. Затова и толкова държеше убийството да бъде извършено на лунна светлина — така имаше по-малка вероятност да се препъне по пътя си. Затова не му остана друго, освен да помъкне покойната си мащеха, тъй както си беше наклепана в изпражненията си, и да я пренесе на ръце до върха на скалата, внимавайки през цялото време някое лайно да не изпадне из внимателно загънатите й дрехи — следи от подобен род също можеха да го издадат.