Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Сула излезе насред градината и любезно го потупа по коляното.

— Хей, стари друже, би ли пуснал момичетата? Ще ги смачкаш с тия железа.

Херкулес Атлас моментално се подчини, но обладан от присъщия си зъл нрав, сграбчи самия Сула вместо тях.

— Ти нема да ме учиш как да си играа номера! — изрева той и развъртя домакина над главата си, както жреците на Изида въртят пръчките си, докато от бедния Сула се разхвърчаха перуки и шалчета.

Някои от веселящите бяха обзети от паника; други решиха, че ще е редно да помогнат на злощастния домакин, и предпазливо наобиколиха гиганта с надеждата, че с блага дума ще го склонят да пусне жертвата си. Но Херкулес Атлас скоро разреши дилемата, пред която бяха поставени всички присъстващи, като прибра Сула под мишница и подобно на човек, помъкнал със себе си торбата с покупки, напусна победоносно празненството. Нямаше как да го спрат. Доста смелчаци му застанаха на пътя, но той преминаваше през телата им, сякаш бяха безплътни. Най-много си изпати робът на вратата, който получи такова здраво кроше в лицето, че чак изхвърча на няколко метра, а в това време Херкулес Атлас излезе през широко отворената порта и без да изпуска Сула, скоро се изгуби по улицата.

В началото на Весталските стълби юначагата спря.

— Всичко наред ли е? Пропуснах ли нещо, Луций Корнелий? — попита той, като го остави внимателно на земята.

— Справи се чудесно — похвали го Сула, на когото му трябваше известно време да се свести. — Хайде, ще те изпратя до дома ти.

— Нема защо — увери го Херкулес Атлас и като запретна ръба на лъвската си кожа, заслиза надолу по стълбите. — Живеа на две крачки оттук, а ако не виждаш, да ти кажа, че луната е пълна и нема опасност да се изгуба.

— Аз пък настоявам да те изпратя — настигна го Сула.

— Е, щом така си решил — вдигна рамене мъжагата.

— Все пак не мислиш ли, че ако тръгна да ти плащам насред Форума, ще се намерят достатъчно любопитни погледи да ни забележат? — напомни му Сула.

— Верно бе! — плесна се по дебелата глава Херкулес Атлас. — Съвсем забравих, че още не си ми платил. Ами айде, идвай тогава.

Юнакът заемаше четири стаи на третия етаж в една инсула надолу по Кливус Орбиус, в самите околности на Субура, но все пак при условия далеч по-хигиенични от тамошните. Първото нещо, което направи впечатление на Сула, след като влезе в апартамента, беше, че робите ги няма. Навярно бяха решили, че господарят им или изобщо няма да се върне за нощта, или ще е достатъчно пиян, за да обърне внимание на своеволието им да си издействат малко свобода. По всичко изглеждаше, че в къщата не е шетала жена от доста време, но за всеки случай Сула реши да провери:

— Жена ти не е ли тук? — попита той.

— Жени! — изфуча Херкулес Атлас. — Мразим ги.

Двамата се разположиха около маса, на която предвидливо бяха оставени кана с вино и няколко глинени чаши. Сула бръкна в пазвата си, развърза лененото въженце, което тайно беше опасал около гърдите си, и извади натъпканата си кесия. Докато Херкулес Атлас наливаше две от чашите до ръба, Сула дръпна връвчицата на кесията и ловко измъкна отвътре някаква нагъната книжчица, която явно не влизаше в дължимата сума. После обърна кесията и изсипа цялото й съдържание върху масата. Блестящите сребърни монети издрънчаха весело върху дървото, а три-четири се претърколиха от ръба и коварно паднаха на пода.

— Е, къде бе? — извика подире им Херкулес Атлас и залази на четири крака, за да ги гони по земята.

Докато той се ровеше под масата, гостът разгъна книжката, която беше скрил в дланта си, и изсипа цялото й съдържание в по-далечната от двете чаши; понеже нямаше с какво друго, трябваше набързо да разбърка белия прашец с пръст, преди Херкулес Атлас да се надигне от пода и да заеме мястото си срещу него.

— Наздраве — надигна Сула по-близката до себе си чаша и приятелски се усмихна на юначагата.

— Наздраве и благодаря за чудесното прекарване тази вечер — отвърна му Херкулес Атлас, килна глава назад и наведнъж изля цялото съдържание на чашата в гърлото си. После, без дори да си поеме дъх, си наля втора и отново я изпи наведнъж.

Сула стана от стола си, пъхна собствената си чаша в ръката на домакина си и най-невъзмутимо прибра другата под туниката си.

— Малък спомен за тази велика вечер — обясни той постъпката си и спокойно излезе през вратата. — Лека нощ.

Всички обитатели на инсулата спяха дълбоко. Каменната тераса, отворена към просторния вътрешен двор, предвидливо беше закрита с тежки платнища, за да не може слънчевата светлина да безпокои спящите до късно, и по това време на денонощието беше съвършено пуста. Без да издаде звук, мъжът се забърза надолу по стълбите и без никой да го забележи, изхвръкна на улицата. Чашата, която беше взел от приятеля си, беше захвърлена между решетките на най-близката шахта на канализацията. За всеки случай Сула се ослуша дали ще чуе плясък във водата, после промуши в дупката и хартийката и си замина. Спря се при Кладенеца на Ютурна в подножието на Весталските стълби и потопи до лакти ръцете си във водата. Започна трескаво да ги търка една о друга, докато най-сетне не реши, че е измил добре белия прашец, полепил се по пръстите му, докато разгъваше книжката и разбъркваше виното, което впоследствие Херкулес Атлас толкова жадно погълна.