Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

— Не, не са били роби — отвърна му той. — Аз съм от патрициите Корнелии. И мястото ми е именно в Сената.

— Не мога да го повярвам!

— Това е самата истина — увери го Сула с най-сериозен тон. — Затова и не мога да се възползвам от предложението ти, колкото и примамливо да ми звучи. За да кандидатствам за сенатор, ще трябва да се представя като самото олицетворение на непорочността и благоприличието. Около мен вече няма да има нито актьори, нито мимове, нито каквито и да било хубави момченца! — Плесна той Метробий по гърба и го притисна до себе си. — А сега да се върнем на нашия списък, момче — и стига си мърдал! Пречиш ми да се съсредоточа. Та бяхме стигнали до Херкулес Атлас, който ще дойде в качеството си едновременно на артист и на мой гост, и това е окончателно и не търпи възражения.

В действителност Херкулес Атлас се оказа сред най-първите гости. Разбира се, из квартала вече бяха научили за предстоящия гуляй и съседите се бяха приготвили психически да прекарат една безсънна нощ, изпълнена с виковете, крясъците и музиката, които неизменно съпровождаха веселбите у Клитумна, да не говорим за непредвидимите трясъци, които положително щяха да се разнесат след нечия пиянска глупост. Както обикновено и сега гостите идваха костюмирани. Самият Сула се беше преоблякъл като отсъстващата Клитумна, без да забравя да се накачули с куп шалчета, да си надене по един-два пръстена на всеки пръст, да си боядиса перуката с цвета на косата й и грижливо да я навие на къдрици, напомнящи с характерната си форма прясно сварени наденички. Но това не беше всичко — Сула твърде успешно имитираше не само жестовете на мащехата си, но и присъщите й хихикания, кикотения, както и плътния й, цвилещ смях. И понеже всички гости познаваха много добре Клитумна, изпълнението на доведения й син беше посрещнато с очаквания успех.

Метробий отново си беше окачил крилца на раменете, само че този път играеше ролята не толкова на Купидон, колкото на Икар, и за целта нарочно беше опърлил краищата на перата, така че да се сгърчат и да напомнят за злощастната съдба на Дедаловия син. Сцилакс се беше превъплътил в Минерва и естествено беше оприличил на стара и долнопробна проститутка иначе известната като непорочна девица богиня, която всеки би си представил с каменно лице и смразяващ поглед. Когато видя как Метробий нито за миг не се отделя от Сула, той потърси утеха в пиенето и след като глътката му се отвори, изведнъж се оказа, че му е трудно да се оправя с огромното си снаряжение, състоящо се от щит, хурка, препарирана сова и не на последно място от огромно копие — те се изхлузиха в краката му, а скоро и той се плъзна до една от стените и потъна в дълбок сън.

И така, Сцилакс изпусна запомнящото се представление, което дадоха поканените актьори и певци, започнали вечерта с въодушевяващи химни и прекрасни вокални изпълнения, за да я завършат с дрезгавите си пиянски гласове и мръсни песнички от типа на:

Естествено въпросните песнички бяха много познати на гостите и затова можеха да се подемат в хор от всички присъстващи.

В програмата участваха танцьорки, които с присъщата си артистичност разголваха най-интимните си части — по които между другото не можеше да се открие нито един косъм. Имаше майстор — дресьор, чиито кученца можеха да танцуват не по-зле от момичетата, с тази разлика, че нямаха какво да събличат. Един от гвоздеите на вечерта представляваше прословутият антиохийски номер човек и животно да се слеят, тъй да се каже, в едно, в случая изпълнен от апетитно момиченце и надарено магаре. Изпълнението предизвика бурни възгласи сред публиката, но като се имаха предвид размерите на члена на магарето, никой от мъжете, присъстващи на увеселението, не се осмели да прояви по-подчертан интерес към партньорката му.

Херкулес Атлас изпълни последен номера си, точно преди веселящите се да се разделят на две партии: онези, които са прекалено пияни, за да проявяват какъвто и да било интерес към секса, и онези, които са достатъчно пияни, за да не проявяват интерес към нищо друго. За да удостоят юначагата с вниманието си, зрителите се насъбраха около колонадата на перистила, наобикаляйки дървената площадка, издигната специално за Херкулес Атлас. След като се разгря с няколко огънати стоманени пръчки и още толкова натрошени на трески дебели дървени греди, исполинът награби половин дузина пищящи момичета, качи някои от тях на раменете си, други на главата си, а останалите прибра под мишница, и така въоръжен, хвана по една наковалня във всяка ръка и зарева свирепо като същински атласки лъв. Всъщност Херкулес Атлас си прекарваше вечерта чудесно — виното, което беше изпил, сякаш стомахът му бе бездънен кладенец, щеше да е достатъчно да му спечели всеобщото възхищение, дори и да не бяха момичетата и наковалните. Но той неуморно подхвърляше все повече и повече тежести, докато красавиците, окичили го като гердан, започнаха да пищят повече от ужас, отколкото от удоволствие.