Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Скавър замълча, обиколи цялата зала, хвана с лявата си ръка гънките на тежката тога, за да не се изхлузят назад през лявото му рамо, и щом почувства другата си ръка освободена, продължи с речта си, подкрепяйки всяка своя дума с красноречив жест.

— Най-лесният път към властта и политическото превъзходство — повтори той, така че всички да го чуят. — Е, ние всички знаем кои са тези хора. На първо място трябва да споменем Гай Марий, нашия многоуважаван първи консул, за когото чувам, че щял да бъде избран още веднъж за консул, при това отново ин абсенция ! Но дали, защото така искаме ние ! Не — защото така иска народът! Как иначе, ако не с помощта на народа, Марий щеше да стане това, което е днес? Някои от нас се бориха с него, бориха се със зъби и нокти, бориха се до пълно изтощение, прибягнаха до всякакво оръжие, каквото се позволяваше от закона. Но напразно. Гай Марий се ползва с подкрепата на народа, на народа, който слуша всяка негова дума. А когато подкрепата на народа не му стига, той щедро сипва пари в кесиите на подходящите народни трибуни. В наши времена — такива, колкото щете. Богат като Крез, нашият консул винаги може да си купи онова, което му остане недостъпно по друг начин. Това е той, Гай Марий. Но не него станах да обсъждам този път. Ще ми простите, назначени отци, че позволих емоциите да ме отведат толкова настрана от истинската цел на моята реч.

Скавър се върна при мястото си и се обърна с лице към подиума на куриатните магистрати, така че думите му да звучат отправени специално към Гай Мемий.

— Станах да говоря за едно друго парвеню, което все още не е достигнало славата и политическата тежест на Гай Марий. Парвеню, което си търси предшественици сред едновремешните сенатори, което говори добре гръцки и е получило добро образование, което живее в просторен дом, където очите му няма опасност да видят някоя случайна свинска фъшкия — ако изобщо видят нещо! Но и този човек не е роден римлянин, нищо че се опитва да ни увери в обратното. Говоря за квестора Гней Помпей Страбон, назначен от нашата свята институция да служи като квестор на управителя на Сардиния Тит Аний Албуций. И така, кой е този Гай Помпей Страбон? Някой си Помпей, който твърди, че се пада далечен братовчед на сенаторите Помпей, макар че на мен лично би ми било любопитно да науча какви точно са родствените им връзки. И той е богат като Крез, половин Северна Италия се е вписала в клиентелата му. Същински цар в границите на земите си. Това е Гней Помпей Страбон.

Скавър вече едва не ревеше от ярост.

— Колеги — сенатори, закъде е тръгнала нашата свята институция, щом като някой си новодопуснат неин член, облечен в длъжността на квестор, им дързостта и… глупостта да подвежда под отговорност своя пряк началник? Нима са се привършили достойните римски младежи, та вече не се събират триста римски задника да заемат столовете в тази зала? Аз… аз съм направо скандализиран! Нима Кривогледия Помпей наистина притежава толкова малко такт и чувство за благоприличие — качества, които се очаква от всеки сенатор да притежава в една или друга степен, — та е могъл дори да си помисли да подвежда началника си под отговорност! Какво се е случило с нас, че позволяваме на нещастници като Кривогледия Помпей да си друсват селския задник върху сенаторския стол? Но и какво се е случило с него, че да постъпи по този необясним начин? Чиста проба политическа неграмотност и липса на елементарно възпитание, ето какво се е случило с нашия млад колега! Да подведеш под отговорност прекия си началник или пък някой свой роднина, ако ще и по сватовска линия — такива неща, назначени отци, просто не могат… да се правят! Не могат! Глупаво, идиотско, невъзпитано, просташко, самонадеяно, наивно — езикът ни не притежава достатъчно точен епитет за недомислието, на което се показала способна тази гъба Гней Помпей Страбон, Кривогледия Помпей!

Откъм пейката на трибуните се дочу гласът на Луций Касий:

— Да не би да намекваш, Марк Емилий, че Тит Аний Албуций заслужава похвала за деянието си?

Принцепс Сенатус се изви като змия, готвеща се да изплюе отровата си.

— О, няма ли да пораснеш най-сетне, Луций Касий! Въпросът изобщо не е до Тит Аний. Естествено, че с него ще се заемем, както подобава. В случая има само едно решение — съд. Ако докажем, че е виновен, той ще си получи наказанието според закона. Но проблемът се отнася до протокола, до етикета, най-общо казано, Луций Касий — до маниерите ! Нашата гъба Помпей Страбон е виновен в това, че е показал недопустимо лоши маниери!