Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Естествено Скавър щеше да използва случая да поднови нападките си срещу Марий, това се очакваше. Но начинът, по който го правеше, с тези множество заобикалки, служеше да се поосвежи паметта на сенаторите и да бъдат накарани да се поразмислят върху своето поведение на политици. Затова всички в Сената слушаха едновременно с интерес и с чувство за дълг.

— Нашите синове, назначени отци — отбеляза с горчивина Скавър, — са се превърнали в срамежливи създания, израстващи в политическа атмосфера, от която народът може да черпи повече въздух от всякога, но в същото време ние, в Сената, се задушаваме. Как можем да се надяваме някой ден синовете ни на свой ред да поемат управлението на Рим, когато народът все повече и повече ги плаши? Чуйте ме какво ви казвам: ако още не сте го сторили, от днес всички трябва да започнете да учите синовете си да бъдат силни и корави, за да защитават интересите на Сената и да смачкат гръбнака на народа! Да разберат, че превъзходството на Сената е нещо естествено и необходимо! Да бъдат готови да се бият за отстояването на това превъзходство!

Скавър се беше отдалечил от вратата и сега гледаше право към пейката на народните трибуни, дошли всички за заседанието.

— Може ли някой да ми отговори как така сред моите августейши колеги се намират и такива, напълно целенасочено опитващи се да подронят почвата под краката на Сената, към който сами принадлежат? Може ли някой да ми отговори? Защото тъкмо това се случва постоянно! Ето ги сред нас, наричат се сенатори — членове на тази свята институция, — но в същото време и народни трибуни! В последно време много от тях се научиха да служат едновременно на двама господари… Смятам да им напомним, че те са първо сенатори и чак след това — народни трибуни. Тяхното истинско задължение спрямо плебса е да го научат, че му е отредена второстепенна роля. Но дали някой от тях си дава сметка за това? Не! Признавам, че сред народните трибуни има и такива, които показват лоялност спрямо съсловието, от което произлизат, за което и бих искал лично да изразя своето уважение към тях. Други пък — такива хора е имало винаги и навсякъде — не се и опитват да сторят каквото и да е в полза нито на Сената, нито на народа. Страхуват се, че ако седнат в единия край на пейката, онези от другия могат да станат и да ги оставят да натежат и да се пльоснат на земята. С две думи, страхуват се да не станат за смях. Но има и трети, назначени отци, именно онези, които всячески се стараят да подкопаят властта на римския Сенат. Защо? Коя е онази причина, подтикваща ги така целеустремено да унищожават собственото си съсловие?

Десетината на пейката на трибуните, всеки с реакцията си ясно показваше към кой от трите изброени типа принадлежи: лоялните към Сената буквално сияеха от удоволствие, че са били почетени от Скавър; до тях хората в средата се бяха посвили от неудобство и упорито гледаха в краката си, докато истински активните им колеги стояха с ледени лица, решени, ако трябва, наново да предизвикат Принцепс Сенатус.

— Е, аз мога да ви отговоря, уважаеми колеги — сенатори — изсъска презрително Скавър. — Някои от тези на пейката просто се оставят да бъдат купени като някакви евтини джунджурийки, каквито могат да се намерят с хиляди по сергиите. Тях можем да разберем! Но има и други, които гонят по-далечни цели. Пръв такъв човек се показа Тиберий Семпроний Гракх. Говоря за онези народни трибуни, които откриват в плебса идеалния инструмент да подплатят собствените си амбиции, онези, които мечтаят да се нарекат Първи сред римляните, но вече са се убедили, че никога няма да получат подобно признание от своите равни — така, както го получиха за времето си Сципион Африкански, Емилий Павел и — бих искал да ме извините за самонадеяността ми — Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус! За да опишем най-добре онзи тип трибуни, който се появи в лицето на Тиберий и Гай Гракх, ние твърде успешно заехме една гръцка дума: „Демагози“. Но все пак, без да влагаме в нея същото значение, с което са я използвали гърците. Нашите демагози още не са се научили да крещят за кръв пред народа на Форума, нито пък хвърлят сенаторите надолу по стълбите на Курията, нито изобщо разчитат на насилието за изпълнението на своите цели. Нашите демагози се задоволяват само с това да пълнят с гръмки фрази главите на онези, придобили навика да си прекарват времето в Кладенеца на Комициите; за тях е достатъчно да налагат волята си по законов път. Е, вярно, от време на време и до насилие се стига, но твърде рядко; ние, сенаторите сме тези, които в един или друг момент сме прибягвали до сила, за да възстановим статуквото. Защото нашите демагози са законодатели, по-хитри, по-отмъстителни, по-опасни от онези наивници, които мислят, че всичко се оправя с бунт и размирици! Те корумпират народа, карат го да играе по свирката им. Да се прибягва до такива средства, назначени отци, е акт, достоен за презрение. И все пак, всеки ден бива приет по някой нов закон именно по този унизителен начин. Защото това се оказва най-лесният път към властта, към политическото превъзходство над останалите.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)»

Обсуждение, отзывы о книге «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x