Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Скавър се обърна към отворените врати на залата и заговори още по-високо, та да го чуят и в Кладенеца на Комициите.

— Но коя е онази част от народа, която в действителност командва в плебейското събрание? Хората от втората, третата, дори от четвъртата класа — все незначителни фигурки от конническото съсловие, нарамили амбицията да ръководят делата на Рим, тъй както са свикнали да водят своите търговски дела; та не са ли те до един търговци, предприемачи, собственици на дюкяни, на някое и друго парче земя? Сред тях има дори занаятчии , набрали достатъчно смелост и самочувствие, за да се представят например като „предприемачи, ръководещи множество скулпторски ателиета“, както имах случай наскоро да чуя. Сред тях има и такива, които сами са се нарекли адвокати, но трябва да си търсят клиенти сред селяните и идиотите по рождение; такива, които се представят за агенти, без да става ясно агенти в какво и на кого. И понеже ежедневните им дела им дотягат, те всички се запътват право към Форума, за да докажат, че те в своите триби могат да управляват Рим по-добре, отколкото ние в нашите курии! 2 2 В древността се е смятало, че Рим е съставен от 3 триби — Рамни (латини), Тиции (сабини) и Луцери (етруски), 30 курии и 300 рода. Начело на всеки род е стоял старейшина. Старейшините или бащите (на лат. — сенекс) съставляват Сената. По-късно именно тристате старейшини и техните родове са се превърнали в тъй нареченото патрицианско съсловие. Решенията обаче се вземали от общоплеменното събрание, т.нар. куриатни комиции, в които всеки гласува заедно със своята курия. Оттам Скавър намеква, че Сенатът по времето на Гай Марий е наследник на системата на куриите, т.е. властта е дадена в ръцете на триста души, представляващи всяка курия и всеки род. Това обаче не е вярно по простата причина, че поне от три века по-рано в Сената влизат теоретически всякакви римски граждани — откъдето и наименованието „назначени отци“, вж. речника. Като административни единици куриите продължавали да съществуват и до по-късно, но функциите им били почти във всички случаи символични — вж. речника. — Б.пр. От устите им бълват политически клишета, които обаче са се омърляли до такава степен, че чак да се отвратиш в какъв смисъл могат да бъдат използвани. За тези самозвани управници политиката се изразява в това, кой народен трибун ще се направи най-добре на шут и кой ще прехвърли още някои сенаторски прерогативи на конниците! Тези хора, всички до един са били, са и ще си останат средна ръка! Никой от тях няма да достигне положение, което да го вкара в първата класа, нито пък е способен да рискува дотам, че един ден да се озове в петата или сред капите цензи ! Пак ви повтарям, назначени отци, народът е негоден да управлява! Прекалено много власт му се е дала и в своята присъща арогантност, която само се подхранва от неразчетените авантюри на някои тук присъстващи колеги, втурнали се всеки на свой ред да се кандидатира за народен трибун, готови да пометат всичко пред себе си, ако трябва, той все по-малко се вслушва в нашите съвети, в нашите гласове!

Не можеше да се отрече, тази реч на Скавър щеше да остане една от най-запомнящите се; личният му секретар, както и някои други писари в залата трескаво записваха думите му, а и той говореше достатъчно бавно, за да е сигурен, че словата му ще бъдат запазени за поколенията.

— Крайно време е — не снишаваше нито за минутка глас той, — ние, сенаторите да сложим край на този процес на разложение. Крайно време е да покажем на народа, че ако смятаме и занапред да управляваме заедно, то те ще трябва да ни слушат нас, а не ние — тях! — Скавър си пое дълбоко въздух и продължи нататък по-непринудено. — Разбира се, причините за тази ерозия, обхванала властта на сенаторите, са повече от ясни. В нашите среди допуснахме прекалено много парвенюта, прекалено много крастави овце, прекалено много нови хора, които да заемат висшите държавни постове. Да си говорим честно, какво означава римският Сенат за човек, който едва-що е избърсал свинските фъшкии от лицето си и е пристигнал в Рим единствено за да гони политическа кариера? Какво означава римският Сенат за човек, който в най-добрия случай е наполовина латин, при това от границите със Самниум? За човек, който се добра до консулския пост, хванал се за полите на една патрицианка, купена с пари ! Какво означава Сенатът и за някакъв си кривоглед хибрид, дошъл от Северен Пиценум, където повече се чува келтска, отколкото латинска реч?