— Хм! — беше всичко, което Скавър отвърна на тази любопитна теория.
По-нататък нямаше как да разговарят; сенаторите един след друг заеха местата си, а Гай Мемий, който напоследък не изгубваше измъчения си вид и това го правеше още по-красив, стана да говори.
— Уважаеми назначени отци — обърна се той към колегите си и показа в ръката си някакъв документ, — получих писмо от Гней Помпей Страбон в Сардиния. Било е адресирано до мен, а не до високоуважавания ни консул Гай Флавий, защото в качеството си на градски претор съм поел грижата за римските съдилища.
Мемий се спря за миг и изгледа сърдито хората, седящи на задните редове; те бързо схванаха значението на тази гримаса и се умълчаха, придавайки си вид, че са се превърнали целите в слух.
— За да напомня на онези господа в дъното на залата, които рядко благоволяват да уважат Сената със своето присъствие, Гней Помпей Страбон е квестор на управителя в Сардиния, който пък тази година — ако и това сте забравили — е Тит Аний Албуций. Дали назначените отци разбраха тези сложни обяснения?
Из цялата зала се разнесе ропот на недоволство, което Мемий изтълкува като знак на съгласие.
— Добре тогава! Тогава ще прочета писмото, което ми изпрати Гней Помпей. Слушаме ли всички?
Отново ропот.
— Прекрасно! — зарадва се Мемий и разгъна свитъка в ръката си, вдигна го пред себе си и започна да чете с ясен и отчетлив глас, който никой не би могъл да сбърка.
„Пиша ти, Гай Мемий, с молба да ми позволиш веднага щом се завърнем в Рим в края на годината, да дам под съд Тит Аний Албуций, пропретор — управител на провинция Сардиния. Както Сенатът вече е имал случай да научи, преди един месец Тит Аний докладва, че е успял да стъпче всички прояви на разбойничество в провинцията и затова дори поиска да получи право на овация 1 1 Овация — малък триумф, тържествено влизане в Рим на пълководеца победител, яхнал кон, а може и пеш, с миртов венец на главата. — Б.пр.
. Искането му за овация беше отхвърлено, при това напълно оправдано. Макар и да са били унищожени няколко престъпнически гнезда, като цяло провинцията в никакъв случай не се е освободила от разбойническата напаст. Но причината, заради която искам да дам управителя под съд, се състои в крайно неримския начин, по който той прие съобщението за сенатския отказ. Той не само нарече членовете на Сената банда от нищо неразбиращи ируматори, но и си позволи — при това с цената на огромни парични разходи — да си устрои сам пародия на триумфално шествие из улиците на Карал! Аз лично считам подобни действия за заплаха срещу римския Сенат и народ, а триумфа на пропретора — за форма на държавна измяна. В действителност до такава степен съм потресен от видяното, че държа на всяка цена да ми се даде на мен да бъда обвинител по делото. Бъди така добър да ми отговориш възможно най-скоро на молбата.“
Мемий прибра писмото. В залата беше настъпила гробна тишина.
— Бих искал да чуя мнението на уважаемия Принцепс Сенатус, Марк Емилий Скавър — рече преторът и седна на стола си.
Скавър стана от мястото си и с ледено изражение се придвижи към центъра на залата.
— Колко странно — започна той, — че преди да започне заседанието, аз обсъждах с приятели един въпрос от естество, твърде подобно на току-що изложения. Говорих за поредицата от събития в последно време, които доказаха до каква степен се е разяла отвътре нашата система на управление и в същото време как хората все по-малко и по-малко се вместват в ролите, които им отреждат заеманите управленчески постове. За последните две-три години висшата аристократическа прослойка в Рим, в чиито редове влизат всички най-достойни и способни мъже в държавата, трябваше да претърпи едно след друго унижения и да гледа безпомощно как й се отнема властта. Вече никой не зачита Сената като върховен източник на властта в Рим! Ние, най-достойните римски граждани, сме лишени от възможността да направляваме съдбините на своя град! Вече свикнахме с това народът — а като казвам „народът“, имам предвид в най-добрия случай шепата капризни, неопитни, алчни и безмозъчни любители — политици, които го представляват, — да се чувства в правото си да ни тъпче в праха! Нас, най-достойните римски граждани, никой вече не си прави труда да ни пита нищо! Нашата мъдрост, нашият опит, славата, която са си извоювали предайте ни поколение след поколение, още от зорите на републиката, това вече като че ли не е от значение. От значение е само какво ще му хрумне на народа. Но аз искам да ви заявя най-тържествено, уважаеми назначени отци, че народът е негоден да управлява Рим!
Читать дальше