— Имаме един гръцки ритор със семейството си, както и един римски учител, пак със семейството си — казва, че би искал, ако някой ден се освободят двете стаи в съседство с апартамента му, да ги наеме и тях, за да ги използва като класни стаи. — Аврелия го стрелна с поглед, после добави. — Това го знам от агентите — това беше и първата лъжа пред съпруга й.
— Тази идея не е лоша — кимна Цезар. — Други кои живеят над нас, любима?
— На етажа над нас има доста интересни хора. Първо, имаме един търговец на подправки, чиято жена е толкова надута, че още малко ще се пръсне, а до него живее изобретател ! Ерген е и целият му апартамент е задръстен от разни умалени макети на подемни кранове, помпи и мелници — започна да разказва Аврелия за чудака и пак се изпусна повече, отколкото трябва.
— Да не би да искаш да кажеш, Аврелия, че си била в апартамента на един ерген? — попита съпругът й.
Сърцето на жена му се разтуптя от неудобство и тя набързо изрече и втората си лъжа:
— Не, Гай Юлий, честно! Агентът мислеше, че ще е добре, ако и аз го придружавам, докато обикаля наемателите — така хем съм щяла да се запозная с тях, хем да видя как живеят.
Цезар се успокои.
— О, да, разбирам! Естествено. И какво прави нашият изобретател?
— Доколкото разбрах, най-вече скрипци и спирачки. Дори ми показа как работят, като задвижи един от макетите, но каза, че нямам техническа мисъл, затова и се страхувал, че нищо няма да разбера.
— Изглежда, че изобретенията добре му пълнят гушата, щом може да си позволи да живее на първия етаж — отбеляза Цезар, който с неприятно чувство забелязваше как жена му е загубила първоначалната си словоохотливост, без да може да си отговори в кого се крие грешката.
— Бил направил работилница, където да произвежда специалните си макари, и ги продавал на много строителни предприемачи; колкото до спирачките, тях ги сглобявал ръчно някъде надолу по улицата. — Аврелия си пое въздух някак нерешително и мина на най-необичайните си наематели. — А три етажа над изобретателя, Гай Юлий, целият етаж е пълен с евреи! Казват, че обичали да живеят винаги много евреи на едно място, защото си имали свои закони и правила и така им било по-лесно да ги спазват. Мисля, че тези хора не знаят какво са си докарали на главата. Те са в пълния смисъл религиозни ! Като ги видях, разбрах защо някои от нас са толкова зле настроени към чужденците — евреите постоянно ни карат да се чувстваме несериозни и крайно неморални в поведението си. Освен това всеки евреин работи при друг евреин или зависи сам от себе си, и то не за друго, ами защото имат традиция да почиват на всеки седми ден. Не е ли странно? В Рим пазарните дни се редуват на всеки осми, да не говорим, че празниците се падат по всяко време, а евреите почиват задължително на всеки седми ден. Естествено, че тогава никой, който не е евреин няма да ги вземе на работа. Затова те предпочитат да не се хващат някъде задълго на работа, ами да работят по договор.
— Невероятно! — възкликна Цезар.
— Всички те са или занаятчии, или вършат някаква канцеларска работа — продължаваше тя, опитвайки се да се държи възможно най-естествено. — Един от евреите — мисля, че се казваше Шимон, е феноменален краснописец. Пише наистина изящно, Гай Юлий! Само че работи само на гръцки. Никой от наемателите ни евреи не знае добре латински. Когато някой автор или издател иска да продаде някоя книга на по-висока от приетата цена, той отива при хора като Шимон. Той има четирима сина, които също учат за краснописци. Ходят на училище при учителя от горния етаж, но също така и на някакво тяхно си религиозно училище, защото Шимон искал да се научат да говорят и пишат еднакво добре на латински, гръцки, арамейски 6 6 По времето на Гай Марин евреите са говорели предимно на арамейски; ивритът се е наложил по-късно. — Б.пр.
и… мисля, че го нарече последното иврит, може и да бъркам. Тогава можели да бъдат сигурни, че винаги ще има работа за тях в Рим.
— Всичките ли евреи са краснописци?
— О, не, само Шимон. Има един друг, златар — работи за един от дюкяните на Портикус Маргаритария. Останалите са: скулптор, майстор на бюстове, шивач, оръжейник, предач, каменоделец, а последният продава мазила и лекове.
— Надявам се да не използват всички инсулата ни за работно място? — изведнъж се разтревожи Цезар.
— Бъди спокоен, Гай Юлий, само краснописецът и златарят. Оръжейникът си има работилница на горния край на Алта Семита, скулпторът наема отделно ателие някъде във Велабрум, а зидарят държи цял склад при пристанището, точно до мраморния пристан. — Колкото и да не й се искаше, Аврелия отново се оживи. — Постоянно пеят. Предполагам, някакви религиозни химни. Във всеки случай песните им звучат доста странно ! Някак ориенталски, без изразена мелодия. Пак е за предпочитане пред това по цял ден да слушам бебешки рев.
Читать дальше