Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

По-нататък дойде ред първият консул да проведе изборите за консули. Спечелиха ги Луций Юлий Цезар и Публий Лициний Крас. Още преди да е сключил договорите с римските светилища, Луций Цезар обяви, че в чест на предшественика си Еней освобождавал от всякакви данъци град Троя, скъпия за всички римляни Илиум. И понеже Троя представляваше по негово време дребно селце, никой не се опита да му попречи в намеренията. Единственият, който би се сетил да го стори, беше Скавър Принцепс Сенатус, но той тъкмо бе зает с двамата царе-бегълци — Никомед Витински и Ариобарзан Кападокийски. Двамата ориенталци се надпреварваха кой по-силно ще захленчи пред римските приятели, кой ще даде по-тлъстите подкупи на заинтересованите лица и постоянно недоумяваха как така Рим ще се интересува повече от някаква си война с италийците, вместо да обърне внимание на Митридатовите безобразия в Азия.

Най-яростният противник на Цезаровия законопроект беше Квинт Варий, който имаше основания да се смята за най-тежко засегнат при неговото евентуално прокарване. Новите народни трибуни се нахвърлиха като вълци отгоре му, като глутницата се водеше от безкомпромисния Марк Плавций Силван; трябваше му само да прокара поредния закон — лекс Плавция — и Варианската комисия, съдеща всички, поддържали Друзовата политика за всеобщо римско гражданство, се заменяше в Плавцианска, която на свой ред съдеше всички, опитали се да спрат разпространението на римското гражданство из полуострова. По-малкият брат на Луций Цезар — Цезар Страбон — изтегли печелившата сламка и се зае с първото дело на Плавцианската комисия — делото срещу Квинт Варий Север Хибрида Сукронензис.

Както винаги Цезар Страбон се справи блестящо със задачата. Въпрос на време беше съдът да произнесе присъдата, която се знаеше предварително. Квинт Варий беше изгубен, ако ще и само за това, че според лекс Плавция съдилищата се отнемаха от изключителната компетенция на конниците и се попълваха с граждани от всички класи и от всички триби. Квинт Варий предпочете да не изчака края на делото. За голяма мъка на своите близки приятели Луций Марций Филип и младият Гай Флавий Фимбрия Варий глътна отрова. За съжаление не уцели правилната доза и вместо да умре веднага, се мъчи няколко дни в тежка агония, преди да издъхне. Само малцината му приятели го изпратиха до гробницата, над която Фимбрия тържествено се закле да отмъсти на Цезар Страбон.

— Чак ми се разтрепериха гащите от страх — пошегува се Цезар Страбон пред братята си Квинт Лутаций Катул и Луций Юлий Цезар, които не бяха отишли на погребението, но търпеливо чакаха заедно със Скавър на стълбите пред Сената да видят какво ще става.

— Ти и Херкулес, и Хадес би предизвикал, нали? — стрелна го с ироничния си поглед Скавър.

— Тях не знам, но мога да ти издам близките си планове — да се кандидатирам за консулство, преди да съм бил претор — отвърна му Цезар Страбон.

— И за какво ти е да го правиш? — чудеше се Скавър.

— За да създам правен прецедент.

— Адвокати! — махна презрително Катул. — Всички сте един дол дренки. Един ден ще създадете правен прецедент и върху девствеността на весталките.

— Мисля, че вече сме го правили! — засмя се Цезар Страбон.

— Е — стана да си ходи Скавър, — отивам да видя Гай Марий и да поработя върху речта си. — Той погледна към Катул. — Кога тръгваш за Капуа?

— Утре.

— Недей, Квинт Лутаций, най-приятелски те моля! Остани още осем дни да чуеш речта ми! Нищо чудно да се окаже най-важната в цялата ми кариера.

— Звучи доста примамливо — омекна Катул, който се бе върнал специално от Капуа, за да види с очите си как брат му Луций Цезар вдига данъчното бреме от плещите на Троя. — Може ли да знам каква е темата?

— О, естествено. Темата е как най-бързо да се подготвим за война с цар Митридат в Азия — обяви заглавието на подготвяното произведение Скавър.

Тримата Цезари го зяпнаха в недоумение.

— Виждам, че никой не вярва. Но и това ще дойде, господа, имате думата ми, че и тази война няма да подмине! — обърна се, без да се сбогува Скавър, и се отправи по Кливус Аргентариус.

Завари Юлия в компанията на снаха й Аврелия. Двете му се сториха толкова красиви и толкова неподправено римски в държанието си, че му хрумна странната идея да им целуне ръцете — нещо, което малко дами биха очаквали от страна на един Скавър.

— Да не би да ти е зле, Марк Емилий? — попита Юлия и погледна съучастнически Аврелия.