Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Откъде знаеш всичко това, Гней Помпей?

— От това, което хората говорят покрай мен. Вслушвам се дори в разговорите на робите. Ти какво правиш по цял ден? Четеш Омир…

— Омир съм го изчел още преди години — похвали се Цицерон. — Сега съм на великите оратори.

— И нямаш никаква представа какво се случва около теб в града.

— Откакто те познавам, ми се струва, че този пропуск скоро ще бъде запълнен. Доколкото разбирам, след като й се е присънила Юнона Соспита, и двамата с Луций Юлий са измили храма й, жената на Апий Клавдий Пулхер се е върнала вкъщи и е умряла?

— Умряла скоропостижно. Голямо нещастие според Луций Юлий. Тя била една от най-уважаваните римски матрони; имала шест деца, раждани все през една година, тъкмо чакала седмото.

— Седем е щастливо число — отбеляза шеговито Цицерон.

— Не и за нея — не долови иронията му Помпей. — Никой не може да си го обясни: да роди шест деца без никакви затруднения, а изведнъж да умре. Луций Юлий тълкува това като божи гняв.

— И може би мисли, че новият му закон ще успокои боговете?

Помпей вдигна рамене.

— Не знам. Нито някой друг знае по-добре от мен. Във всеки случай баща ми е за закона, значи и аз съм за. Баща ми смята да дари с римско гражданство всички градове с латински права в Италийска Галия.

— А скоро след това Марк Плавций Силан ще прокара друг закон, според който всички записани в градските списъци на италийските градове ще могат да получат римско гражданство, ако се явят в срок от шейсет дни пред някой от преторите в Рим — доказа Цицерон, че и той все нещичко е чул.

— Точно така, Силван. Но заедно с приятеля си Гай Папирий Карбон — уточни Помпей.

— Ето това се казва интересна тема! — грейна от възторг Цицерон. — Законите и законодателството, това обичам аз!

— Радвам се, че го чувам от нечия уста — каза Помпей. — Самият аз винаги съм гледал на законите като на нещо досадно и ненужно. Всеки закон има за цел да попречи на големите хора да извършат големи дела, особено ако са млади.

— Но човек не може да живее без определена система от закони!

— Големите хора могат.

Колкото и да се оправдаваше, че трябва да напусне Рим, колкото и да обясняваше на съгражданите си, че двамата с Луций Порций Катон Лициниан имат блестящ заместник в лицето на способния градски претор Авъл Семпроний Азелион, Помпей Страбон всъщност изобщо не бързаше да напусне града. С времето се разбра, че ако нещо го държи в града, то е желанието му да наглежда прокарването на законопроекта на Силван и Карбон, пряко следствие на лекс Юлия . Вторият консул Луций Катон не се оказа толкова търпелив и остави Помпей сам да се оправя със Сената и народното събрание; толкова по-добре и за двамата, които не можеха да се търпят един друг. Първоначално Катон тръгна за Кампания, но после размисли и реши, че ще е най-добре, ако се настани на източния фронт. Помпей Страбон от своя страна не криеше намеренията си да продължи войната в Пиценум; вместо себе си обаче срещу Аскулум Пицентум прати Секст Юлий Цезар, нищо че легатът му страдаше от силна астма, а зимата беше най-студената от няколко десетилетия. Скоро след заминаването на Секст Цезар се разбра, че римляните са изклали в околностите на Камеринум осем хиляди пиценски бунтовници, засечени при преминаването им от един зимен лагер в друг. На Помпей не му стана много приятно, че са му отнели победата, но остана в Рим.

Новият лекс Помпея премина през народното събрание без никакви усложнения. Според текста му пълно римско гражданство получаваха всички латински градове на юг от река Пад в Италийска Галия, а пък от своя страна латински права получаваха градовете Аквилея, Патавиум и Медиоланум на север от Пад. По този начин цялото население на тези големи и проспериращи градски центрове мина в и без това внушителната му клиентела — основната причина, заради която Помпей Страбон изобщо бе посегнал към законодателството. След като си свърши работата, Помпей Страбон, който по душа съвсем не беше защитник на всеобщото гражданство, позволи на трибуна Пизон Фруги на свой ред да ощети всички ползващи се от трите нови закона. Най-напред Пизон Фруги прокара закон, според който всички нови граждани, независимо от местоживеенето си трябва да бъдат вписани в двете специално създадени за целта триби; останалите трийсет и пет трябвало да останат изключително за римляни. Когато обаче Етрурия и Умбрия започнаха открито да недоволстват срещу грубата несправедливост, Пизон донякъде отстъпи и разпредели новите граждани в осем от досега съществуващите триби, без да премахва двете новосъздадени.