Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Ами като сме откъснати, най-добре ще е да забравим изобщо за тях. — На Сула сякаш не му правеше никакво впечатление чутото. — Според мене ще е най-добре да съсредоточим силите си в Северна Кампания. Мутил е обсадил Ацера, което означава, че всеки момент може да се озове и под стените на Капуа. А ако Ацера се предаде, и Капуа ще последва примера й. Тук хората може да приличат на нас, римляните, но дълбоко в душата си остават самнити.

Луций Цезар го изгледа едва ли не възмутено.

— Как можеш да си толкова… весел, когато не можем да спрем нито Мутил, нито Видацилий?

— Весел съм не защото не можем да ги спрем, а защото знам, че ще спечелим войната. Можеш да ми вярваш, Луций Юлий, ще спечелим ! Това не са избори, надявам се, че разбираш. При изборите обикновено печели този, който започне най-бързо да набира гласове. Но във войната победата е за онзи, който издържи до самия й край. Италийците твърдят, че воюват за свободата си. На пръв поглед това е най-добрата възможна кауза, заради която да победиш. Но ако се замислиш — не съвсем. Свободата, за която говорят италийците, просто няма плът. Тя е някакво си голо понятие, Луций Юлий, нищо повече. Докато Рим се бори за оцеляването си. Ето защо само Рим може да спечели тази войни. Италийците никога не са знаели какво е това да се бориш за самото си съществуване. В продължение на векове те са живеели по определен начин. Може и да не е идеалният за тях, може да им се иска да го променят, но все пак представлява нещо, за което да се хванеш. Само почакай, Луций Юлий! Когато на италийците им омръзне да мрат в името на празни идеали, нещата ще се обърнат в наша полза. Италия не представлява нещо единно и неделимо. Тя не притежава нашата история и нашите традиции. На новата Италия й липсват мос майорум ! Рим е нещо реално, докато Италия не е.

По всичко личеше, че колкото и да слуша пламенните слова на легата си, Луций Цезар не бе в състояние да вникне в смисъла им.

— Ако не успеем да задържим италийците далеч от Лациум, спукана ни е работата. Уви, както са тръгнали нещата, с нищо не можем да ги спрем.

— Ние ще ги задържим много преди Лациум! — увери го Сула.

— И как ще го постигнем? — изгледа го невярващо мрачният тип, седнал на командния стол.

— Най-напред да ти съобщя една добра вест, Луций Юлий. Братовчед ти Секст Юлий и брат му Гай Юлий са пристигнали в Путеоли начело на две хиляди души нумидийска конница и двайсет хиляди пехотинци от Африка. Става дума най-вече за римляни, за ветераните от Гай-Мариевата армия, които той засели по бреговете на Римска Африка. Може вече и да не са първа младост, но във всеки случай ще се бият смело за честта на родината. Вече би трябвало да са се прехвърлили в Капуа, където Квинт Лутаций да се заеме с разпределянето им по легиони и с физическата им подготовка. Според него би било по-добре, ако сформираме от тях четири пълноценни легиона вместо пет с непълен състав. Аз лично съм съгласен с него. С твое разрешение ще пратя два от тях на север при Гай Марий, който е поел върховното командване. Останалите два ще използваме тук, в Кампания. — Въздъхна доволно и изгледа усмихнат началника си.

— Няма да е зле да задържим и четирите легиона при нас — отбеляза Луций Цезар.

— Не мисля, че можем да си го позволим — възрази любезно, но решително Сула. — На север сме претърпели много по-големи числени загуби, отколкото в Кампания, а единствените два легиона с боен опит са затворени заедно с Помпей Страбон във Фирмум Пиценум.

— Предполагам, че не мога да ти противореча — преглътна разочарованието си Цезар. — Колкото и да не понасям Гай Марий, трябва да призная, че откакто пое сам върховното командване на север, ми е по-леко на душата. Под негово ръководство нещата там могат да се пооправят.

— Те ще се пооправят и тук! — за сетен път се опита да прогони черните му мисли. Чувстваше не толкова разочарование, колкото известно отчаяние. Луций Цезар беше най-песимистично настроеният пълководец, при когото беше служил. За да подкрепи думите си, Сула се наведе над писалището и като си придаде за пръв път напълно сериозен вид, добави: — Трябва да отвлечем Мутил далеч от Ацера, докато новите легиони стъпят на крака и поемат защитата на града. Вече имам готов план за това.

— И какъв е той?

— Нека взема двата най-добри легиона, с които разполагаме, и тръгна за Езерния.

— Сигурен ли си, че ще ти мине номерът?

— Имай ми доверие, Луций Юлий!

— Хм…

— Ние на всяка цена трябва да отвлечем вниманието на Мутил. Ако се престорим, че искаме да спасим Езерния, той ще ни последва. Вярвай ми, Луций Юлий! Не само ще постигна плана си, но и човек няма да изгубя!