Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Ти какво направи?

— Какво да направя, подбрах ги обратно към Путеоли, където веднага ги качих на корабите и ги върнах в Нумидия. Имат си цар, да им бере грижата!

Сула го погледна одобрително.

— Постъпил си точно както е трябвало, Луций Юлий. — Ръката му погали дървените дръжки на пленените копия. — И все пак, като гледам, с или без конница, не си изгубил сражението! По копията познавам дори, че си спечелил.

Луций Цезар за миг позабрави вродения си песимизъм и ако беше способен да се усмихва, сигурно би го сторил.

— Което си е истина, спечелихме едно сражение. Преди три дни Мутил нападна — навярно, когато е разбрал, че си успял благополучно да проникнеш в Езерния. Аз обаче го изхитрих, като изкарах войските си през задния вход на лагера и го ударих в гръб. Шест хиляди самнити загинаха на бойното поле.

— А Мутил?

— Веднага даде заповед за отстъпление. Сега-засега Капуа е в безопасност.

— Чудесно, Луций Юлий!

— Де да можех и аз така да кажа — поклати тъжно глава той.

Сула с мъка възпря напиращата си въздишка и попита:

— Какво друго се е случило?

— Най-големият син на Публий Крас бил загинал под стените на Грументум. Баща му трябваше доста време да стои хванат като в клещи от луканите. За щастие тия диваци не знаят нито що е дисциплина, нито що е търпение. Лампоний вдигнал цялата си армия и тръгнал за някъде си. Публий и вторият му син Луций успели да излязат. — Вместо да се зарадва обаче, главнокомандващият тежко въздъхна. — Онези глупаци в Рим искаха да оставя всичко и да се върна спешно в града. И знаеш ли защо? За да съм бил провел изборите за консул суфектус , който да замести Луп до края на годината. Отказах им и горещо им препоръчах в случаи на отчаяна нужда да връчат командването на градския претор; все пак Цина е способен човек, не виждам защо да не му се доверят. — Цезар отново въздъхна, подсмръкна леко и се замисли за други проблеми. — В Италийска Галия Гай Целий е сформирал хубава малка армийка, която Публий Сулпиций повел на помощ на Помпей Страбон — да измъкне дебелия си пиценски задник от Фирмум Пиценум. Освен да му пожелаем на Публий Сулпиций на добър час при кривогледия варварин, друго не виждам какво можем да сторим. Между другото, Луций Корнелий, трябва да призная, че двамата с Гай Марий бяхте абсолютно прави за младия Квинт Серторий. В момента цяла Италийска Галия е единствено под негово управление и толкова по-добре, защото се справя много по-добре от Гай Целий. Самият Целий спешно заминал за Трансалпийска Галия.

— Какво е станало там?

— Салувиите отново се хвърлили в лов на глави — направи гримаса на отвращение Цезар. — Как да разчитаме, че тези хора ще се цивилизоват, когато след толкова векове съседство с гърците и римляните продължават да я карат, както си знаят! Помислили си нашите, че няма да им обърнем внимание, и се върнали към варварските си порядки. Лов на глави , представяш ли си! Пратих лично послание до Гай Целий, в което го упълномощавам да бъде безмилостен към всички виновници. Не можем да си позволил точно сега въстание в Галия.

— Така значи, Квинт Серторий се разполага свободно в цяла Италийска Галия — потъна на свой ред в размисъл Сула. Лицето му застина в израз едновременно на умора, нетърпение и дълбока горчивина. — Е, в крайна сметка, не е толкова невероятно! Човек, който е спечелил венец от трева, преди да е навършил трийсет години, може всичко да си позволи.

— Да не би да ревнуваш? — подпита го лукаво Цезар.

Той тръсна глава в знак на отрицание.

— Не, не мога да го нарека ревност! Пожелавам му всичко най-добро, дано успее да стигне върха, към който се е запътил! Този младеж ми харесва. Познавам го още от времето, когато служеше като кадет в армията на Марий в Африка.

Луций Цезар му отговори с някакъв нечленоразделен звук и потъна в мрачните си мисли.

— Друго интересно не се ли е случило? — попита Сула.

— Секст Юлий Цезар пое половината от доведените легиони и ги закара по Апиевия път право в Рим. Разбирам, че щял да прекара цялата зима у дома си. — Личеше си, че Луций Цезар изпитва пълно безразличие към братовчед си. — Както обикновено го е хванала астмата. За щастие поне брат му Гай му прави компания. От двамата заедно може да се събере един свестен човек.

— Аха! Значи скъпата ми приятелка Аврелия ще прекара известно време с мъжа си — усмихна се нежно при тази мисъл Сула.

— Знаеш ли, Луций Корнелий, ти си доста странен човек! Какво толкова важно има в това?