Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Няма какво да мислим! — извика му отдолу Луций Постумий, безславният началник — гарнизон. — Тук оставаме и това е!

Папий слезе от платформата видимо доволен.

— Давам им не повече от шестнайсет дни — закани се той. — Всички ще отстъпят.

Нещата се развиваха все по-добре за Италия. Гай Видацилий бе нахлул с легионите си в Апулия, където дори не му се наложи да се бие. Всички по-големи градове в областта — Ларинум, Теанум Апулум, Луцерия и Аускулум — бяха прегърнали италийската кауза и с желание пълнеха редиците на доброволческите части. Когато на свой ред Мутил изведе армията си на брега на Тосканско море, три от пристанищата в залива Кратер — Стабия, Салернум и Сурентум, както и речното пристанище Помпей на свой ред се обявиха в подкрепа на Италия и му отвориха вратите си без бой.

Без сам да знае как, Мутил получи във владение едновременно четири флотилии бойни кораби, с които реши да проведе светкавична атака по вода срещу Неапол. Но римляните имаха много по-голям опит в морските сражения и техният адмирал Отацилий без особени усилия натика италийците обратно в пристанищата им. Решени за нищо на света да не отстъпят, неаполитанци смело се бореха с огнената стихия, която войниците на Мутил се опитаха да създадат със запалените си стрели, и на няколко пъти спасиха складовете край пристанището си от пожар.

Във всеки град, където местното население бе сключило съюз с Италия, римските заселници бяха незабавно осъждани на смърт. За подобна жестокост първа даде пример Нола, смелата домакиня на Сервий Сулпиций Галба, която му бе помогнала да избяга, загина заедно с останалите си сънародници. Когато научиха за извършеното масово убийство, гладуващите пленници в кочината свикаха спешно събрание; „свикаха“ далеч не е най-точната дума, след като и без това всички живееха един върху друг и дори не можеха да стоят в легнало положение.

— Мисля, ще е най-добре, ако всички прости войници се предадат — започна Луций Постумий. Погледът му обходи изнурените лица наоколо. — В едно можем да сме сигурни, рано или късно италийците ще ни видят сметката. Като римски офицер аз съм длъжен да отхвърлям исканията им и да посрещна достойно смъртта. Аз съм началник и никой не може да ме освободи от задълженията ми. Докато вашите задължения, редови легионери, е да останете живи, за да можете някой ден да участвате в други войни. Във войни срещу общите ни врагове. Затова ви умолявам да се присъедините към италийците! Ако по-нататък ви се удаде възможност да дезертирате и да се върнете при своите, толкова по-добре. Но дори да не стане това, пазете живота си. Някой ден отново ще потрябвате на Рим. — От дългия глад едва намираше сили да говори, затова се спря. — Центурионите също трябва да се предадат. Без своите центуриони Рим е изгубен. Колкото до останалите офицери, ако са решили да капитулират, разбирам ги. Ако сте решили като мен да стоите тук, пак ще ви разбера.

На Луций Постумий му отне много време да убеди войниците си, че трябва да постъпят според съвета му. Всички до един в кохортите искаха да умрат — ако не за друго, то за да докажат на италийците, че римлянинът не се страхува пред нищо. В крайна сметка обаче Постумий наложи своето, макар и не напълно. Колкото и приказки да изхаби, центурионите не пожелаха да последват останалите легионери в отмятането им от Рим. Още по-малко биха го сторили четиримата военни трибуни. Затова всички умряха един по един — центурионите, трибуните и самият Луций Постумий.

Още преди всички в ноланската кочина да са се записали в редовете на италийската армия, или да са отишли в подземния свят, Херкулан на свой ред се обяви за съюз с Италия и изби римските си граждани. Мутил отново се почувства окуражен и убеден в победата си, се впусна в нов щурм срещу Неапол, Путеоли, Кума и Тарацина; атаките срещу латинските пристанища за пръв път въвлякоха самия Лациум във войната и съвсем скоро между римското, латинското и италийското население на областта избухнаха остри конфликти. В същото време Отацилий продължи успешната защита на морските подстъпи към неаполското пристанище и с цената на много избити моряци и няколко подпалени кея успя за втори път да спаси града.

Когато се разбра, че от Централна Кампания на юг цяла Италия е в ръцете на врага, Луций Юлий Цезар побърза да извика на съвещание първия си помощник Луций Корнелий Сула.

— Вече сме напълно откъснати от Брундизиум, Тарент и Региум, в това не можем да се съмняваме — представи той мрачно положението.