Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Как вървят напоследък цените за качествени педагози? — заинтересува се Мамерк, който за пръв път имаше случай да се занимае с въпроса.

Дуроний сви устни от неудобство.

— Между сто и триста хиляди сестерции. А ако искаш най-доброто, повече.

— Бре, да му се не види! — хвана се за главата той. — Катон Цензор не би се зарадвал да го чуе!

— Катон Цензор беше стиснат дърт задник — изказа лаконично мнението си Дуроний. — Но дори и по негово време един добър педагог струваше много повече от някакви си шест хиляди.

— И все пак на мен ми трябва педагог тъкмо за неговите наследници — обясни положението си Мамерк.

— Не те задължавам да приемеш.

Мамерк се сдържа да не въздъхне. Да се грижи за толкова много деца се оказваше наистина нездравословно за семейния бюджет.

— Добре, добре, явно, че няма къде да ходя. Кога ще мога да се запозная с кандидатите?

— Когато пристигнат в Рим всички, които стават за продан, още същата сутрин ще ги имаш у дома си да избереш. Най-много колко би могъл да платиш?

— Нямам представа! В крайна сметка сто хиляди сестерции в повече или в по-малко, къде е разликата? — разпери безпомощно ръце Мамерк. — Прати ми каквото искаш, Дуроний! Но ако ми пробуташ някой малоумен, жив ще те кастрирам, така да знаеш!

Не спомена нищо пред Дуроний за намерението си веднага след покупката да освободи роба; това щеше да покачи още цената. Не, педагогът, който и да беше той, щеше да получи гражданската си свобода лично от Мамерк и да се запише в клиентелата му. А клиентът можеше да се освободи от задълженията си към патрона също толкова трудно, колкото робът от тези към господаря си. Освобожденецът продължаваше да е на разположение на бившия си собственик.

В крайна сметка се оказа, че само един от кандидатите отговаря на изискванията, и, разбира се, той беше най-скъпият. Дуроний добре си знаеше работата. След като в къщата щяха да живеят две жени без мъже, учителят трябваше да бъде не само мил и любезен човек, но и с непоклатими морални устои. Единственото сполучливо решение на въпроса се наричаше Сарпедон и произхождаше от Ликия — южния край на Римска Азия. Както повечето в неговото положение, и той се бе продал доброволно в робство с надеждата да си осигури старините в богатия Рим, където богатият му господар щеше да го възнагради богато за вярната служба и да му върне свободата. Дори ако не получеше свободата си обратно, щеше да има кой да се грижи за старите му кокали. Затова се бе представил в смирненската кантора на Дурониевата агенция и бе одобрен. Предстоеше му да постъпи за пръв път на работа, за пръв път на служба в качеството си на роб. Беше на двайсет и пет години, познаващ гръцките и латинските класици, владеещ най-перфектния атически гръцки и достатъчно добър латински, за да не го сметнат за чужденец из улиците в Рим. Но никое от тези му качества не го правеше толкова привлекателен, колкото потресаващата му грозота. Сарпедон беше първо нисък — стигаше едва до гърдите на Мамерк, второ — мършав, и трето — с обезобразено от изгаряне лице; като дете си беше играл с огъня и цял живот щеше да му личи. Притежаваше обаче изключително приятен глас и красиви очи, в които се четеше топлота. Когато му съобщиха, че ще му върнат веднага свободата и че за целта ще приеме името Мамерк Емилий Сарпедон, гъркът разбра, че наистина е имал късмет; заплатата му щеше да е много по-висока отколкото на роб и най-важното — автоматически получаваше римско гражданство. Един ден щеше да се върне в родния Ксант, където да живее в охолство като източен деспот.

— Цялото начинание ни струва доста пари — сподели най-накрая Мамерк пред Скавър, когато отиде да му се отчете. — Нека отсега те предупредя, че като изпълнител по завещанието на Сервилий Цепион ще видиш не по-малко зор, отколкото аз по това на брат си Марк Ливий. Това е сметката засега, но би било добре, ако я заплатим пропорционално на двете завещания.

Скавър пое подадената му квитанция и се зачете.

— Учител… Четиристотин хиляди сестерции?

— Иди и се разправяй с Дуроний, ако искаш! — продължаваше да се ядосва Мамерк. — Ти даваше директивите, аз вършех всичко сам! Не забравяй, че на две римски благороднички им предстои да прекарат тринайсет години в чужда къща, където трябва да съблюдават най-строг морал. Затова не може учителите да са красиви мъже. Новият педагог има това си прекрасно качество, че е ужасяващ на вид.

Скавър се изкикоти при мисълта.