Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— И аз така мисля! — отбеляза с достойнство той и си пое дълбоко въздух. — Както казах, Сервилия Гнея е вече на седемнайсет години. Това означава, че след около година става мома за женене. Уви, далеч не е красавица. По-скоро е грозна, бедната девойка! Без зестра — а тя зестра няма — никой римски нобил или патриций няма да й обърне внимание. Майка й е вярна на родовите идеали и никога не би позволила някой богат простак от конническото съсловие, още по-малко селянин от провинцията да се ожени за нейната дъщеря. Но в нейното положение и никой няма да я пита.

„Как ги извърта само нещата!“ — мислеше си Мамерк и слушаше с все по-голямо внимание.

— Та ето какво ти предлагам, Мамерк: дамите вече бяха предупредени от тревожното ми посещение и ще те изслушат на драго сърце. Съветвам те да поканиш Сервилия Гнея — майка й също, но само в качеството на гост, — да поеме грижата за отглеждането на шестте деца на Марк Ливий и Ливия Друза. Ще живеят в къщата на Друз. Ще се ползват с достатъчно средства за себе си, ще си осигурят приличен живот. Но при едно условие: че Сервилия Гнея няма да сключва брак, преди и най-малкото от децата да навърши пълнолетие. Най-малкият е Катон, който е на три години. Шестнайсет без три е тринайсет. Сервилия Гнея ще трябва да остане мома още тринайсет-четиринайсет години. Това означава, че при приключването на задълженията й към семейството, ще е на около трийсет. На трийсет години не е невъзможно да си намериш мъж! Особено ако в замяна на услугите си тя получи същата зестра, както двете си по-малки братовчедки. Състоянието на Цепионите е такова, че двеста таланта в повече или в по-малко наистина не представляват нищо. Ако щеш ми вярвай, но е така. И за да бъдем абсолютно сигурни — все пак минавам вече за стар човек, — още отсега ще отделя въпросните двеста таланта от наследството на Цепион и ще ги запиша на името на Сервилия Гнея. Тя ще си ги получи като подарък за трийсет и първия си рожден ден. Естествено, ако е изпълнила уговорката така, както ние искаме. — Скавър бе щастлив от собствената си гениалност. — Право ти казвам, Мамерк, грозотия! Но ти гарантирам, че когато й дойде време за женене, Сервилия Гнея ще има да избира между поне дузина кандидати, един от друг по-обещаващи. Никой не може да устои на изкушение, струващо двеста таланта! — Той поигра известно време с перото и впи изпитателен поглед в очите на Мамерк. — Аз наистина вече съм стар човек. При това последният от рода на Емилий Скаврите. Имам млада жена, дъщеря на единайсет и син на пет години. В момента съм изпълнител на най-голямото завещание в историята на Рим. Ако нещо се случи с мен, преди синът ми да е навършил пълнолетие, на кого бих могъл да поверя благосъстоянието на семейството си? На кого да поверя и богатствата на тримата Сервилии? Двамата с теб сме изпълнители по завещанието на брат ти Друз, което означава, че сме поели грижата за двамата Порции и малкия Друз Нерон. Би ли желал ти да поемеш ролята на доверено лице и на изпълнител по моето завещание след смъртта ми? По рождение си Ливий, по фамилия — Емилий. Бих спал по-спокойно, Мамерк, ако сега ми кажеш „да“. Имам нужда да разчитам на поне един почтен римлянин.

Той му отговори без колебание:

— Можеш да спиш спокойно, Марк Емилий, отговорът ми е „да“.

С което и свърши разговорът им. След като напусна Скавър, Мамерк се насочи право към дома на Сервилия Гнея и майка й. Къщата на покойния Гней Сервилий Цепион се намираше на Палатина, от страната, която гледаше към Големия цирк и имаше великолепна гледка. Мамерк все пак веднага забеляза, че ако Цепион е позволил на роднините си да използват жилището, то в никакъв случай не си е позволил лукса да го поддържа вместо тях. Боята по стените отдавна бе започнала да се лющи, отдолу се беше показала гипсовата мазилка, а таванът в атрия бе нашарен от тъмни петна влага и мухъл; в единия ъгъл на помещението дори мазилката беше паднала и се показваше зидарията. Преди години фреските по стените са привличали окото с изяществото си, но времето и пълното им занемаряване буквално ги бяха заличили. Човек трябваше да хвърли един поглед на перистила, за да се убеди, че дамите не са никак мързеливи и ако не могат сами да си боядисват къщата, то поне знаят как да садят цветя и да плевят бурени.

Мамерк бе поискал да говори с майката и дъщерята едновременно, затова и двете излязоха да го посрещнат. Личеше си, че Порция изгаря от любопитство да разбере причината за посещението му. Разбира се, знаеше предварително, че посетителят е женен — никоя римска майка, която мисли за бъдещата сватба на дъщеря си патрицианка, не пропуска да се осведоми за семейното положение на всички младежи сред аристокрацията.