Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Отвратително — намуси се Мамерк.

— Напълно съм съгласен, но такъв е животът.

— И какво се случи със Сервилия Гнея? И с майка й?

— Е, не ще и съмнение, двете са си живи и здрави. Водят скромен живот в дома на покойния Гней Сервилий, който братовчед му щедро им остави за ползване. Разбира се, пред закона къщата е негова, те само се крият от дъжда в нея. Когато завещанието на последния Квинт Цепион бъде отворено и приведено действие, а тъкмо с тази задача съм се заел напоследък, къщата ще трябва да бъде вписана в общ списък на недвижимото му имущество. Както знаеш, всичко, което Цепион притежаваше, отива за малкия му червенокос син, ха-ха, с изключение на тлъстите зестри за по-големите сестри. Не можеш да си представиш изненадата ми, когато за единствен изпълнител на завещанието бях определен аз! Би било по-естествено, ако задачата се паднеше на Филип или някой друг от обкръжението му, но явно не съм познавал достатъчно добре Сервилиите. Досега не се е раждал човек с името Цепион, който да не е пазил и последната монета от състоянието си. Починалият наскоро Квинт ще да е решил, че ако повери завещанието си на Филип или Варий, голяма част от наследството му няма да стигне до местоназначението си. Мъдро решение! На мое място Филип щеше да се ояде като прасе в дъбова гора.

— Всичко това е много интересно, Марк Емилий — прекъсна го Мамерк, който също не оставаше безучастен към генеалогичните познания на събеседника си, — и все пак няма пряка връзка с обсъждания въпрос.

— Търпение, търпение, Мамерк, вече стигаме и дотам!

— Идва ми наум между другото — сам промени темата Мамерк, понеже се сети за една реплика на покойния си брат, — че една от причините Цепион да те назначи за изпълнител се дължи на брат ми Друз. Доколкото си спомням, той пазеше някакви тайни сведения за Цепион и беше заплашил, че ще ги извади на бял свят, ако Цепион лиши децата от полагащото им се в наследството. Нищо чудно да го е принудил да посочи теб за изпълнител по завещанието. Той много се страхуваше Друз да не проговори.

— Ето виждаш ли, пак става дума за Златото на Толоза — кимна Скавър. — Няма какво друго да е. Само за два-три дни разследване в личния бюджет на Цепион откривам толкова много пари, че чак ми настръхва косата! Всяко от двете момичета получава зестра от двеста таланта! И все пак това е само малка част от цялото наследство, което щяха да получат дори при действащия лекс Вокония . Малкият Цепион е определено най-богатият човек в Рим.

— Ако обичаш, Марк Емилий! Продължи с историята, която разказваше!

— Добре, добре! Това е то, нетърпеливостта на младите! Според римските закони и особено щом наследникът е малолетен, не бива да се изпусне нито една подробност в завещанието на покойника. Ето защо съм задължен да обърна внимание и на къщата, в която Сервилия Гнея, вече на седемнайсет години, и майка й Порция живеят. Нямам представа какъв човек ще излезе от червенокосия Цепион, но също така нямам намерение да завещая на своя син главоболия само защото не съм си свършил работата с Цепионовото завещание. Не е изключено един ден, когато порасне, малкият Цепион да попита защо съм позволил на Сервилия Гнея и майка й да живеят в неговата къща, без дори да му плащат наем. Дотогава ще са минали дълги години и той няма да знае кой е бил истинският притежател на къщата и защо тогава тя му се води на него. Законът си е закон и къщата е негова собственост.

— Вече разбирам накъде биеш, Марк Емилий — рече Мамерк. — Но продължавай. Целият съм слух.

Скавър се облегна на писалището си.

— Това, което ти предлагам, Мамерк Емилий, е да поканиш Сервилия Гнея — само нея, не и майка й — да дойде на работа в дома на брат ти. Бедната девойка е напълно лишена от зестра. За петнайсет години цялото наследство, което е получила от баща си, е отишло да покрива ежедневните им разходи с майка й. Роднините й по майчина линия и да искат, не могат да им помогнат, пък те и не искат. Между миналата ни среща и днешния ни разговор аз си направих труда да навестя Сервилия и Порция, съвсем естествено, щом изпълнявам завещанието на Квинт Сервилий. Когато им обясних с подробности положението, те започнаха да кършат ръце и да се вайкат какво ли им готви бъдещето. Обясних им, че ще е най-добре къщата да бъде продадена, за да не би някой да се заинтересува къде е отишъл наемът за тези петнайсет години.

— С твоята хитрост и предвидливост, Марк Емилий, спокойно можеш да се предложиш за дворцов управител на цар Птолемей — засмя се Мамерк.