Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Какво му беше мъчителното? — попита Митридат. За човек като него не беше трудно да следи наглед сложните разклонения на двете династии, понеже собственото му родословно дърво следваше горе-долу същите извивки. Митридатите можеше и да не споделят голямата слава на египетските Птолемеи, но това не им пречеше да им приличат.

— Както вече ти казах, именно тя уби младата Клеопатра, като я набучи на олтара на Аполон в Дафна. Кизикен обаче скоро я залови и я осъди на мъчителна и бавна смърт.

— И така, най-малката сестра Клеопатра Селена не е останала дълго вдовица след смъртта на Грип. Омъжила се е за Кизикен.

— Точно така, царю Митридат. Работата е там, че не можела да понася двете момчета. Свързвала ги със собствения си брак с брат си Сотер, когото ненавиждала. Та за да се отърве от тях, тя самата ми ги прати преди пет години.

— Не се и съмнявам, та нали тогава умря Кизикен. И тя се омъжи за сина му. И все още управлява като царица Клеопатра Селена Сирийска. Забележително!

Главният жрец надигна вежди.

— Виждам, че си добре запознат с династията на Селевкидите.

— Няма как, нали и аз им се падам малко роднина — обясни царят. — Колко са големи момчетата и как се казват?

— По-голямото се казва Птолемей Филаделф, но ние го наричаме с прякора Авлет, защото по времето, когато ни го докараха, тънкият му гласец много напомняше на флейта. Нека се похваля, че благодарение на нашия опит в преподаването гласът му стана плътен и красив, а певческият му слух — поносим. В момента е на шестнайсет. Брат му е на петнайсет и освен че се казва Птолемей, друго име няма. Добро момче, но мързеливо. — Тук жрецът въздъхна като търпелив, но разочарован баща. — Започваме да се страхуваме не му ли е по природа.

— Така че в крайна сметка бъдещето на Египет лежи в ръцете на двете момчета — рече замислено Митридат. — Големият проблем е, че и двамата са копелета. Предполагам, че това ги лишава от права върху престола?

— Вярно е, че кръвта в жилите им не е съвсем чиста — съгласи се жрецът, — но ако братовчед им Александър не се сдобие с потомство, което ми изглежда сигурно, те остават единствените наследници на Птолемеевия род. Вече получих писмо от баща им Птолемей Сотер, който настояваше да му ги пратя незабавно. Откакто стана отново цар — но с царица, за която не може да се ожени, — той желае да ги представи на поданиците си. Говори се, че народът вече се е съгласил да признае децата за негови наследници.

— Е, толкова по-зле за него — отвърна Митридат. — Защото децата идват с мен. Така поне ще съм сигурен за кого ще омъжа дъщерите си. Децата им ще бъдат мои внуци. — Изведнъж тонът му се промени. — А какво се случи с майка им Арсиноя?

— Не знам със сигурност. Мисля , че Клеопатра Селена е наредила да я убият по същото време, когато пращаше синовете й при нас на Кос. Децата също не са сигурни, но се боят, че друга вероятност не съществува.

— Ами произходът на Арсиноя? Не е ли тя от царски род?

— Арсиноя беше най-голямата дъщеря на някогашния цар Арета Набатейски. Една от големите традиции във външната политика на набатейските владетели е да дават най-достойната си дъщеря за наложница на египетския цар. В крайна сметка на какво повече би могла да се надява една семитска династия без особен авторитет пред света? Майката на цар Арета беше представителка на Селевкидите, от сирийската управляваща династия. Жена му, сиреч майката на Арсиноя, беше дъщеря на сирийския цар Деметрий Никанор и на партската принцеса Родогуна, отново от рода на Селевкидите, но обвързана и с една от големите източни фамилии. Затова може да се каже, че в произхода на Арсиноя няма нищо срамно или за премълчаване.

— О, да, и аз имам една от тези в двореца си! — сети се изведнъж Митридат. — Една мъничка женичка на име Антиохида, дъщеря на Деметрий Никанор и принцеса Родогуна. Трима прекрасни синове ми е родила и две дъщери. От жените ще станат прекрасни съпруги за тези две момчета! Децата им ще бъдат с още по-пречистена кръв.

— Доколкото знам, Птолемей Сотер крои планове да ожени Птолемей Авлет за леля му и природена сестра царица Вереника — възрази му решително жрецът. — Според египетските разбирания това се нарича пречистена кръв.

— Толкоз по-зле за египтяните и техните разбирания — сопна се Митридат и стрелна жреца с огнения си поглед. — Все пак недей забравя, че колкото селевкидска кръв тече в жилите на Птолемей Сотер, толкова тече и в моите! Прапралеля ми Лаодика е била жена на Антиох Велики, а тяхната дъщеря Лаодика — на дядо ми Митридат IV! Така че със Сотер сме братовчеди, както са негови братовчедки дъщерите ми Клеопатра Трифена и Вереника Ниса; със синовете му от Арсиноя Набатейска пък са братовчедки по две линии, защото майка им е дъщеря на Деметрий Никанор и Родогуна, също както майката на Арсиноя! — Царят си пое дълбоко въздух, за да се успокои, и продължи: — Можеш да пишеш на Птолемей Сотер и да му съобщиш, че отсега нататък аз поемам грижата за синовете му. Нека Сотер знае, че след като династията на Птолемеите не може да ми предложи подходяща жена за сключване на династически брак — Вереника сигурно гони четиридесетте, — синовете му ще имат честта да се оженят за дъщерите на Митридат Понтийски и Антиохида Сирийска. И да благодариш на своя бог с проклетата му змия, задето ми трябва това писмо! Иначе отдавна да съм наредил да те убият, дъртак такъв. Забелязвам, че не са те учили как да се държиш пред господаря си.