Това, което караше царя особено да се гордее със своята самбука , бе, че машината се появи изключително по негова идея. Целият му военен съвет начело с братовчед му Пелопид го поздравиха за находчивостта, с която щяха да успеят. Митридат се изчерви от удоволствие и реши сам да построи техническото чудо; сиреч сам да го проектира и да наблюдава построяването му.
За основа на обсадната машина щяха да служат две от най-големите галери, подбрани специално с еднаква височина на бордовете и вързани здраво един за друг. Именно в тази част от проекта слабите технически познания на царя обрекоха самбуката на несполука. Вместо да върже корабите за външните им бордове и по този начин да прехвърли цялата тежест на съоръжението равномерно по цялата им ширина, той нареди конструкцията да се опира единствено върху вътрешните, тоест само там, където двата кораба се допираха един до друг. Върху така прилепените галери Митридат нареди да се построи огромна палуба, толкова широка, че краищата й висяха над водата; в нетърпението си обаче забрави да прикрепи по-здраво новата палуба върху тези под нея и, общо взето, разчиташе на късмета си. Върху палубата на свой ред бях издигната две дървени кули. Едната стъпваше върху двете кърми, докосващи се помежду си, докато предната висеше над широката пролука, получила се между носовете на корабите. Между двете кули бе прехвърлен широк подвижен мост, чиято цел бе посредством сложна система от въжета и подвижни макари да бъде вдигнат от палубата чак до горния край на кулите. Във вътрешността на всяка от кулите стояха огромни двигателни колела, които множество роби трябваше да въртят до изтощение, за да се качи мостът до върха на съоръжението. От едната страна на моста, по цялата, му дължина от предната кула до задната, бе закачена висока ограда от дебели дървени дъски; докато мостът беше в движение нагоре-надолу, дъските служеха за защита на хората по него, а щом достигнеше крайното си положение, сиреч малко над нивото на огромния крепостен вал, защитаващ родоското пристанище откъм морето, оградата щеше да се превърне в широк мост, по който нападателите да се прехвърлят на стената.
За новото нападение бе избран тих и спокоен късен ноемврийски ден. Два часа, след като родоската флота бе примамена на север, понтийската пехота се хвърли в нова атака откъм сушата, набелязвайки си най-слабите места на крепостната стена. Преди корабите на родосци да усетят каква е измамата и да се върнат да спасяват града си, понтийските кораби заградиха входа към пристанището с мощен обръч и се приготвиха да посрещнат удара на врага. В центъра на понтийската ескадра изпъкваше огромната самбука , наобиколена за всеки случай от дузина малки бойни галери и следвана от транспортните кораби, натоварени догоре с войници.
Откъм обсадения Родос се разнесоха викове на уплаха и звън на оръжие, докато защитниците бързаха да заемат места по стената на пристанището. Със завидна бързина моряците успяха да извърнат двете „шестнайсеторки“ странично към каменния вал и да ги долепят до него. Тези, които стояха по кулите, вече имаха свободен изглед към големия храм на Изида, намиращ се от другата страна на стената. Щом маневрата бе извършена успешно, транспортните кораби се скупчиха в тесен кръг около огромното съоръжение в очакване да прехвърлят войниците на борда й. Без да търпят сериозни загуби от рояците стрели и камъни, с които ги замеряха обезумелите защитници, понтийските пехотинци се катереха по въжените стълби на самбуката и заемаха места по подвижния мост, преди робите да почнат да въртят. Щом всичко беше готово, надзирателите размахаха камшиците и мъжете по колелата впрегнаха здраво мишци. С ужасяващо стържене и скърцане дървеният мост започна да се вдига във въздуха. Стотици родоски шлемове се показаха зад бойниците, докато лицата под тях наблюдаваха и с възхищение, и с неописуема уплаха придвижването на врага. Митридат също наблюдаваше от своята галера, закотвена на разстояние от крепостта, и чакаше гениалният му план да проработи. Целта на обсадната машина бе да съсредоточи целите сили на защитниците около храма на Изида; докато понтийският отряд защитаваше спечелените позиции, останалите кораби от флотилията щяха също да се придвижат към крепостта и с помощта на най-обикновени стълби войниците да се изкатерят по стената. По този начин в ръцете на нападателите щеше да попадне целият контрол върху родоското пристанище.
Читать дальше