Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

„Ще успеем. Този път ги хванах натясно!“ — повтаряше си самодоволно цар Митридат и с любов оглеждаше красивата си самбука и дървения мост, който бавно, но славно се издигаше към победата. Скоро щеше да се изравни с нивото на стената и защитният вал щеше да се превърне в отворена порта, през която понтийските войници щяха да нахлуят в крепостта. Мостът нарочно бе проектиран дълъг и широк, за да побере достатъчно голям отряд. Предните редици на атакуващите бяха достатъчни, за да удържат на напора на родосци и да дочакат идването на подкрепления. „Вече не ще и съмнение — поздравяваше се Митридат. — Няма човек, който да се мери с мен.“

Но колкото по-високо се издигаше претрупаният с въоръжени войници мост, толкова повече се изместваше и центърът на тежестта на цялото съоръжение. Лека-полека огромните галери, които не бяха прикрепени здраво една за друга, започнаха да се раздалечават. Едно по едно въжетата започнаха да се късат, кулите се заклатиха, огромната, недобре подпряна палуба се огъна през средата си и като следствие от всичко това грамадното съоръжение затанцува като живо из въздуха. Но това не беше всичко; натиснати само върху вътрешните си бордове, корабите лека-полека се килваха един към друг, сякаш искаха да се прегърнат. Общата палуба не можа да издържи на огромната им тежест и се разпори открай докрай. Кулите и мостът, войници и моряци, началници и роби, всички се изсипаха в морето, огласяйки въздуха наоколо с неистовите си писъци и крясъци, заглушавани единствено от оглушително скърцане на дъските. Скоро обаче песента им беше подета от защитниците на крепостта, които започнаха да сипят обиди и подигравки.

— Да не съм чул повече името Родос! — обърна се Митридат към придворните си, докато цялата му флотилия бързаше да се прибере в Халикарнас. — Зимата наближава, не можем да се занимаваме повече с тази шайка побъркани и идиоти. Армията в Македония и флотата, заела бреговете на Гърция, са много по-достойни за височайшето ми внимание. Искам също така всички инженери и техници, участвали в изготвянето на тази смехотворна самбука , да бъдат наказани със смърт. Не, малко им е. Да им се отрежат езиците, да им се отрежат ръцете, да им се избодат очите! По една чашка за милостиня и да ми се махат от очите.

Толкова беше разгневен от повторния си неуспех, че реши да излее цялата си ярост върху обсадената крепост Патара в Ликия. Когато обаче се нахвърли върху свещената горичка, посветена на Латона, майката на Аполон и Артемида, и започна да сече безразборно наляво и надясно, богинята се яви в съня му и го предупреди с последствията, които може да предизвика върху себе си. На другия ден царят прехвърли всичко на приближените си — миролюбивият Пелопид бе назначен да командва цялата обсада — и заедно с албиноската Монима замина за Хиеропол. Там, докато се цамбуркаше из горещите минерални извори и се прехласваше по вкаменените водопади, които се спускаха от върховете на околните скали, Митридат се отърси от спомена за подигравките на родосци… и от хиоските кораби, донесли най-голямата уплаха в живота му.

Още преди да научат, че Митридат е превзел цяла Римска Азия, жителите на Вечния град дочуха за клането, извършено над всички римляни, латини и италийци в провинцията. Събитието бе имало огромен отзвук и първите вести за трагедията достигнаха Рим за рекордно малко време. Само девет дни след края на квинктилис Луций Валерий Флак Принцепс Сенатус вече свикваше Сената на извънредно заседание в храма на Белона извън помериума, както се постъпваше при обявяване на война срещу чуждоземен владетел. На присъстващите Флак прочете писмото, получено от живеещия в Смирна Публий Рутилий Руф.

„Това, което държиш сега в ръцете си, беше пратено по специален бързоходен кораб за Коринт, където би трябвало да го поеме друг за Брундизиум. Надявам се, че метежите, обхванали цяла Гърция, няма да попречат на новината да достигне до Рим. Дадох изрични нареждания на куриера да не спира никъде по пътя между Брундизиум и Рим, ами да препуска с всички сили и по светло, и по тъмно. Както се досещаш, подобна услуга се заплаща скъпо и нямаше да е възможна, ако не ми беше помогнал приятелят ми Милтиад, етнарх на Смирна. За себе си той иска само едно: когато римският Сенат и народ си възвърнат властта на Римска Азия, в което не се съмняваме, някой да си спомни за неговата доброжелателност.

Няма да се учудя, ако вие в Рим още не знаете за нашествието на понтийската армия в Римска Азия, за това, че цар Митридат вече управлява както някогашните римски владения, така и покорена Витиния. Маний Аквилий намери смъртта си след най-ужасяващи мъчения, а Гай Касий се спотаи в миша дупка и никой няма представа къде трябва да го търсим. Четвърт милион понтийски войници в момента са разквартирувани западно от река Тавър, Егейско море е задръстено от понтийските галери, а Гърция официално се отказа от съюза си с Рим, за да мине на страната на царство Понт. Страхувам се, че Македония е напълно изолирана от останалия свят.