Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

За голямо разочарование на младия Цицерон Сула се оказа не по-малко страшен и ужасен от Помпей Страбон. Още щом Катул Цезар замина за Рим, секретарят му вече си спомняше с тъга за него.

— Луций Корнелий, дали ще бъде възможно до края на годината да бъда уволнен от армията? — попита веднъж Цицерон. — Вярно е, че още не ми се събират и две години военна служба, но ако се прибавят и походите, в които съм взел участие, се събират общо десет.

— Ще видим какво можем да сторим по въпроса — рече Сула, който изпитваше към младежа кажи-речи същите чувства, както и Помпей Страбон. — Засега обаче и дума не може да става да те пусна. Откакто Квинт Лутаций замина да си почива, в Капуа няма друг човек, който да те замества като мой помощник.

„Но пък и какво изобщо означава в наше време да си почиваш? — разсъждаваше с горчивина Сула, докато ръчкаше четирите мулета, впрегнати в каручката му, по-бързо да го отведат в Рим. — Едва-що сме успели да овладеем един пожар и избухва друг, с още по-голяма сила. В сравнение с това, което ни чака тепърва, войната с Италия ще ни изглежда като детска игра.“

В Рим се бяха събрали всички по-висши сенатори, включително и скиталецът Помпей Страбон. Трябваше веднага да се проведе заседание по въпроса за събитията в Азия и за целта в храма на Белона на Марсово поле присъстваха поне сто и петдесет души.

— Е, ако не друго, то поне знаем със сигурност, че Маний Аквилий не е между живите. Би могло да се предположи, че същото важи и за двамата му колеги в комисията — започна изказването си пред Сената Сула, сякаш проблемът не изглеждаше чак толкова страшен. — От друга страна, може да се предположи, че Гай Касий е все още здрав и читав, нищо че не сме чули вест от него. Това, което най-много ме озадачава, е защо толкова време управителят на Киликия Квинт Опий не е дал ни най-малък признак на уплаха. Най-вероятно е това да означава, че и Киликия вече е изгубена. Тъжно е, когато Рим трябва да чака новини от един изгнаник, вместо да разчита на действащите си магистрати.

— Предполагам, че всичко се обяснява със светкавичната бързина на Митридат — обади се Катул Цезар по-мрачен от всякога.

— А може да има и друго обяснение — на свой ред подхвърли многозначително Марий. — Напоследък между всички наши официални представители в провинцията са били забелязани странни контакти.

На това никой не пожела да отговори, но пък и всички сенатори се замислиха; открай време в Сената беше прието да се проявява колегиална солидарност, пък дори при големи скандали. И все пак напоследък сред назначените отци се бяха появили доста различия и те все повече се заглеждаха едни други какво точно представляват. Гай Касий и тримата членове на колегията бяха твърде добри познайници на останалите в Сената, за да не си изяснят всички смисъла на Мариевите думи.

— Това не обяснява защо Квинт Опий е запазил продължително мълчание — възрази Сула, изричайки на глас онова, което останалите присъстващи мислеха. — Той е човек с чест и достойнство и за нищо на света не би оставил умишлено Рим без сведения за събитията в региона. Ето защо според мен трябва да считаме и Киликия за изгубена.

— Най-добре да се опитаме по някакъв начин да се свържем с Публий Рутилий и да поискаме повече информация — предложи Марий.

— Предполагам, че ако сред съгражданите ни има оцелели, те ще се появят в града докъм края на секстилис — пресметна Сула. — Тогава ще разполагаме с достатъчно информация за случилото се.

— Доколкото разбрах от писмото на Публий Рутилий, никой не е оцелял — чу се гласът на народния трибун Сулпиций. След което той болезнено изпъшка и сви гневно юмруци. — Митридат дори не е пожелал да направи разлика между римляни и италийци!

— Митридат е прост варварин — обясни му Катул Цезар.

Но такъв отговор не беше достатъчен за Сулпиций.

Всички си спомняха, че когато преди два дни Флак Принцепс Сенатус беше прочел писмото на Рутилий Руф, той сякаш се бе превърнал на камък от ужас.

— Никаква разлика не е направил — повтори Сулпиций. — Причината защо не я направил нас не ни вълнува. Позорно е дори да се спори по въпроса! Италийците от Римска Азия са заплатили същата цена, както събратята си римляни и латини. И едните, и другите са мъртви. Жените, децата и робите на италийците са били избити също както тези на съгражданите ни. Той не е направил никаква разлика между едните и другите!

— О, стига си мърморил, Сулпиций! — тросна му се Помпей Страбон, който не обичаше да му губят времето с глупости. — Чак си започнал да скърцаш от ръжда!