Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Бих желал в Сената да се установи известен ред — обърна се любезно към двамата Сула. — Не сме се събрали да разсъждаваме върху начина на мислене на врага, а върху това как трябва да постъпим с него.

— Трябва да му обявим война! — прекъсна го веднага Помпей.

— Да смятам ли, че това е мнението на всички присъстващи, или някои мислят различно? — попита Сула.

Всички останали обаче му отговориха единодушно, че искат война.

— Ние разполагаме с достатъчно сформирани легиони — рече Метел Пий. — Всички те са и добре въоръжени. Поне в това отношение сме доста по-добре подготвени от друг път. Още утре можем да натоварим на корабите двайсет легиона войници.

— Знаеш много добре, че не можем — възрази му Сула. — Според моето скромно мнение ще ни е трудно да натоварим и един-единствен легион, камо ли двайсет.

Сенатът посрещна думите му с пълно мълчание.

— Назначени отци, откъде смятате да намерим нужните пари? Щом войната с Италия приключи окончателно, ние няма какво повече да правим с легионите си, освен да ги разпуснем. И то не за друго, а защото нямаме средства да им заплатим и един ден в повече служба . Докато Рим стоеше под угрозата на италийците, всеки римлянин, както и всеки латин се чувстваше морално задължен да се бие до последна капка кръв за родината си. Спокойно можем да кажем, че подобни морални задължения би трябвало да ни свързват и с Римска Азия, която вече е била стъпкана от пълчищата на врага и където осемдесет хиляди наши сънародници вече са намерили смъртта си. И все пак трудно можем да убедим нашите славни легионери, че и сега под заплаха се намира родното им огнище. Нашата армия е уморена. Войниците получиха заслуженото си възнаграждение, но с това практически опразниха хазната ни, при това за доста време напред. Друго решение, освен това да ги разпуснем и разпратим по домовете, уви, няма. Както и да гледаме на нещата, няма никакви перспективи в близко бъдеще да съберем достатъчно пари за подобна мащабна военна експедиция !

И този път никой от присъстващите не отговори, само мълчанието стана още по-мъчително.

Най-накрая Катул Цезар въздъхна:

— Нека оставим за малко финансовите си затруднения настрана. Много по-важно за нас е да спрем Митридат, преди да е станало твърде късно!

— Квинт Лутаций, ти все едно нищо не си чул какво ти казах преди малко! — извика от досада Сула. — Нямаме пари да воюваме!

Катул си придаде най-високомерното изражение, на което беше способен, и изрече:

— Предлагам на Луций Корнелий Сула да бъде връчено върховното командване на римската армия, действаща срещу Митридат Понтийски. Щом решим въпроса с командването, ще ни бъде по-лесно да изнамерим и пари.

— А пък аз държа отсега да отбележа, че предлагам на Луций Корнелий Сула да не му бъде връчвано върховното командване във войната с Митридат! — изрева най-изненадващо Гай Марий. — Нека Луций Корнелий Сула си остане в Рим и да си брои паричките! Пари! Сякаш сега е моментът да се грижим за пари, когато Рим е изправен пред въпроса за самото си оцеляване! Пари ще се намерят както винаги в подобни случаи. Пък и цар Митридат разполага с предостатъчно, него ще накараме да ни изплати дълговете. Назначени отци, не можем да предадем съдбата на римските легиони в ръцете на човек, който от всичко на света най-много го занимават парите! Командването на армията ни трябва да получа аз!

— Ти не си добре, Гай Марий — отсъди Сула.

— Достатъчно съм добре, за да не се занимавам с глупости като някои други! — тросна му се Марий. — Не разбирате ли, че заплахата от страна на Понт е не по-малка от германската преди години? И кой спечели войната срещу германите? Гай Марий! Колеги, членове на тази свещена институция, вие трябва да връчите върховното командване на мен! Аз единствен оттук присъстващите мога да спечеля тази война!

От стола си се надигна Флак Принцепс Сенатус, човек, когото никой от събратята му не би нарекъл смел.

— Ако беше по-млад, Гай Марий, а и ако не те беше нападнала подобна коварна болест, можеш да си сигурен, че с всички сили бих подкрепил каузата ти. Но Луций Корнелий беше прав донякъде, като ти каза, че не си добре. Вече си на преклонна възраст, на два пъти си получавал удар. Нямаме моралното право да оставим римската армия под командването на човек, който може да бъде покосен от болестта точно в мига, когато най-много се нуждаем от услугите му. Никой от нас не знае на какво се дължат мозъчните удари, Гай Марий, но в едно сме се убедили: човек, който е получил един, ще получи и втори, и трети. Ти самият си доказателство за това. И съм убеден, че съдбата отново ще те накаже! Не, назначени отци, като принцепс сенатус държа да заявя, че не може и дума да става за разглеждане кандидатурата на Гай Марий. Затова подкрепям предложението върховното командване да бъде връчено на първия консул Луций Корнелий.