Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Така е по-логично. Голямата дъщеря отива за големия син, или поне така би трябвало да бъде.

— В края на краищата никъде не е писано. Старата царица ненавиждаше и големия си син, и голямата си дъщеря. Затова ги накара да се разведат. Младата Клеопатра избяга в Кипър, където се омъжи за малкия си брат и където му роди този младеж насреща.

— И какво се случи после с нея? — попита Митридат с любопитство.

— Старата царица накара и Александър да се разведе с нея, затова тя избяга в Сирия, където я взе за жена Антиох Кизикен, който по онова време воюваше с първия си братовчед Антиох Грип. Когато Кизикен загуби войната, Клеопатра бе набучена с копие за олтара на Аполон в Дафна. Убийцата беше родната й сестра, съпруга на Грип.

— Все едно слушам за собственото си семейство — усмихна се доволно Митридат.

Главният жрец обаче не гледаше на въпроса като на извор за смешки. Затова продължи нататък, без да обръща внимание на забележката.

— Старата царица най-сетне успя да прогони големия си син от Египет и доведе да царува вместо него Александър, бащата на младежа срещу нас. Майка и син щяха да управляват заедно. Младежът последва баща си и замина за Египет. Птолемей Александър обаче се страхуваше от майка си и в скоро време я намрази от дъното на душата си. Навярно тя се е досетила какво й се пише, защото преди четиринайсет години се появи в Кос с няколко кораба, пълни догоре със злато, и трима от внуците си. Ние трябваше да пазим и златото, и момчетата. Скоро след като се завърна в Египет, Птолемей Александър я уби. — Главният жрец тежко въздъхна; личеше си, че старата Клеопатра III му се е нравила като човек. — Тогава Александър се ожени за племенницата си Вереника, дъщеря на по-големия му брат Сотер и на младата Клеопатра, неговата собствена жена.

— И така цар Птолемей Александър управлява Египет заедно с племенницата си Вереника, хем леля, хем сестра на младежа?

— Уви, не! Поданиците му го свалиха с преврат преди шест месеца. Царят загина в морско сражение, докато се опитваше да си върне престола.

— Тогава излиза, че младежът трябва да управлява Египет!

— Не — поклати глава жрецът доволен, че е успял да обърка напълно надутия си посетител. — По-големият брат на Птолемей Александър Сотер е все още жив. Когато народът свали Александър от власт, на престола беше качен отново сваленият по-рано от майка си Птолемей Сотер. Той и управлява в момента заедно с дъщеря си Вереника; макар естествено да не може да се ожени за нея. Птолемеите се женят по втора и трета съребрена линия, никога по първа.

— Но сигурно Сотер е имал втора съпруга, след като старата Клеопатра го е накарала да се разведе с младата? Няма ли други деца?

— Да, той наистина се ожени повторно, този път за малката си сестра Клеопатра Селена. От нея имаше двама сина.

— И все пак твърдиш, че този тук е законният престолонаследник на Египет?

— Твърдя го, защото е така. Когато Птолемей Сотер умре, той ще заеме престола му.

— Брей, брей! — потри ръце от удоволствие Митридат. — Доколкото разбирам, крайно време е съдбата на младежа да се повери, на когото трябва. Отсега нататък аз поемам грижата за него. Ще го накарам да се ожени за някоя от дъщерите ми.

— Нищо не ти пречи да опиташ — рече му сухо жрецът.

— Какво искаш да кажеш?

— Той не може да търпи жена до себе си. Зарекъл се е по никакъв повод да не се доближава до жена през живота си.

Митридат издаде някакъв нечленоразделен звук, изразяващ навярно разочарование, но накрая вдигна рамене.

— Е, какво толкова, ще си остане без наследници! Това не е причина да се откажа от услугите му. — След което посочи другите двама принцове, все юноши. — Трябва ли да разбирам, че това са синовете на Сотер и сестра му Клеопатра Селена?

— Не — разочарова го жрецът. — Синовете на Сотер и Клеопатра Селена бяха доведени от старата царица, но скоро и двамата бяха повалени от детската болест. Пък и сам виждаш, че момчетата са доста малки.

— Тогава кои са те? — възкликна Митридат, напълно объркан от цялата история.

— И те са синове на Сотер, само че от царската му наложница Арсиноя Набатейска. Родени са в Сирия по време на войната, която баща им Сотер водеше срещу майка си Клеопатра III и братовчед си Антиох Грип. Когато Сотер напусна Сирия, той не взе със себе си нито момчетата, нито майка им; остави ги на грижите на сирийския си съюзник, братовчеда Антиох Кизикен. И двамата са прекарали ранните си детски години в Сирия. Преди осем години Грип беше убит и Кизикен стана самостоятелен владетел на Сирия. Жена на Грип по онова време беше Клеопатра Селена — той се беше оженил за нея като известна компенсация за първата си съпруга, втората по възраст дъщеря на Птолемеите, умряла… хм, по доста мъчителен начин.