Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Е, какво има?

— Всемогъщи, току-що научих, че сме отивали на остров Кос. Дали не бих могъл да се прехвърля на някой от другите кораби и да продължа право към Родос? Предполагам, че ще искаш да съм там, преди да са дошли войските ни за дебаркирането. Освен ако ти сам не решиш да се прехвърлиш на друг кораб и не ме оставиш сам да се занимавам с проблемите на този. Бъди така добър, царю, да ми дадеш нарежданията си.

— Отиваш в Родос. Къде ще стъпим на сушата, оставям ти да решиш. Но не прекалено далеч от града, за да не караме войската излишно да се уморява. Ще вдигнеш лагер и ще ме чакаш да се присъединя към вас.

Когато изложилата се царска галера хвърли котва в пристанището на град Кос на едноименния остров, Митридат остави капитана си да търси гребла, а сам се прехвърли на една от бързоходните лодки, които му пратиха домакините, и излезе на брега. Без дори да се огледа, подбра личната си охрана и бързо се запъти към светилището на божествения лечител Асклепий. Храмът се намираше вън от града, но Митридат бе пробягал толкова бързо цялото разстояние, че когато нахълта като разярен глиган в двора на светилището, никой от жреците не беше предизвестен за пристигането му. Щом застана пред стълбите ма храма, Митридат изрева на двамата случайни свещеници пред себе си: „Кой отговаря за тоя храм?“ Това си беше типична обида в негов стил, след като е нормално за едно култово място да „отговаря“ главният жрец, а тукашният беше при това известен по цял свят.

— Кое е това арогантно парвеню? — на свой ред се попитаха двамата жреци, без да ги е грижа, че натрапникът ще ги чуе.

— Аз съм Митридат Понтийски, а вие сте двама покойници.

Та когато главният жрец дойде да посрещне неочаквания си посетител, между него и Митридат лежаха отрязаните глави на двамата свещеници. Понеже, за разлика от покойниците главният жрец беше интелигентен и съобразителен човек, той бе познал натрапника още в мига, когато му доложиха, че някаква маймуна, облечена в злато и пурпур, искала да го види.

— Добре дошъл в храма на Асклепий Коски, царю Митридате — посрещна той спокойно владетеля, без да се плаши от разигралата се кървава драма.

— Чувал съм, че по същия начин се обръщаш и към римляните.

— Обръщам се към всички, без значение от произхода им.

— Но не би трябвало да посрещаш някакви си римляни, когато съм пожелал смъртта им.

— Нима ако ти самият бе потропал на вратата ми, царю Митридате, и бе поискал убежище, аз нямаше да ти го дам? Бог Асклепий не признава привилегировани и непривилегировани, пък няма човек, който да не се нуждае от помощта му в някой момент от живота си. Нека запомниш това. Асклепий е бог на живота, не на смъртта.

— Добре, добре, да приемем, че това ти било наказанието. — На Митридат не му се спореше и той само посочи двамата обезглавени жреци.

— Наказание, поне два пъти по-голямо от заслуженото.

— Не ме карай да се ядосвам, човече! По-скоро ми покажи книгите си. Истинските, не тези, с които баламосваш римляните!

Освен че беше световноизвестен като светилище, Асклепион Коски представляваше и най-голямата банка на земята, като се изключи тази на египетските царе. Причината да си спечели подобна слава бяха няколкото способни управители на святото място, спечелило си преди много време закрилата на Птолемеите; в по-далечни години остров Кос бе египетско владение. Ето защо превръщането му във финансова институция и сигурно убежище за световните богатства можеше да се смята за дело на големите египетски банкери, които търсеха как да укрепят позициите си. В самото начало храмът на Асклепий не се бе различавал по нищо съществено от другите стотици светилища по света. Асклепион Коски беше мястото, където всеки богомолец се надяваше да открие лек за болестта си; основали го бяха няколко ученици на Хипократ, които в началото прилагаха най-често тъй наречената инкубация: лекуване чрез тълкуване на сънищата, които спохождаха богомолците през нощта, прекарана в храма. Подобни дивотии още не бяха съвсем отживели, практикуваха се и до ден-днешен в места като Епидавър и Пергам. Но с течение на времето, с идването на по-амбициозни поколения жреци и най-вече след завладяването на Кос от Птолемеите съхраняването на чуждите пари се превърна в основното перо на малкия остров. Постепенно и жреците започнаха да се изживяват много повече като египтяни, отколкото като гърци.

Храмовият комплекс беше доста голям, различните сгради бяха пръснати сред красиви градини. Асклепион разполагаше със собствена гимнастическа зала, агора, дюкяни, бани, библиотека, школа за обучение на свещеници, жилища за учащите се, жилища за жреците, както и за многобройната прислуга; главният жрец се радваше на същински дворец, храмът имаше и собствено гробище, болница, няколко сгради, определени за финансовата дейност на жреците. Все пак най-важно си оставаше кръглото подземие с килиите, където болните идваха да сънуват, и самият храм, посветен на бог Асклепий, издигнат сред свещената горичка от чинарови дървета.