Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Така Сула стана диктатор. Искаше да докаже, че е не само господар на Рим, но господар на страха и неясното бъдеще. Времето на убийствения сърбеж не бе прекарано изцяло в пиянска агония; той беше мислил над този и много други въпроси. Как например да установи пълна власт над Рим; как да се възползва най-добре от тази пълна власт; как да вдъхне у всеки римски гражданин такова послушание, та да е сигурен, че нарежданията му ще бъдат изпълнявани без възражение, без съпротива. По улиците нямаше да крачат легиони, щяха да пълзят тайнствени сенки, които да водят към надеждата, но и към отчаянието. Негови служители щяха да бъдат никому неизвестни люде, може би съседи и приятели на хората, които отвеждаха и екзекутираха. Сула не искаше просто да смени времето над Рим, той искаше да донесе със себе си съвсем нов климат. Хората се справяха с капризите на времето. Но с промяната в климата просто трябваше да свикнат. Или да загинат…

Докато лицето го сърбеше и Сула се чешеше, той често се бе утешавал с мисълта как стар, грозен и разочарован човек като него изведнъж получава в дар най-хубавата играчка на света: Рим заедно с мъжете и жените, кучетата и котките, робите и освобожденците, бедните класи, богатите конници и сенатори… Всички желания, останали неизпълнени, всички обиди, останали ненаказани, щяха да бъдат отмъстени, заканваше се той насред пристъпите на умопомрачителна болка. И черпеше воля за живот от волята си за мъст.

Диктаторът беше дошъл.

Диктаторът беше докопал любимата си играчка.

От декември 82 г. до май 81 г. пр.Хр.

„Нещата се развиват доста добре“ — каза си Луций Корнелий Сула в началото на декември. Повечето хора все още изпитваха известни скрупули да убият със собствените си ръце съграждани, намерили имената си в списъците с проскрибциите, но неколцина като Катилина вече прокарваха пътя, хазната се пълнеше с пари, държавният фонд — с конфискувани имоти. Разбира се, не толкова имотите, колкото парите бяха причината Сула да поеме в подобна посока; все отнякъде трябваше да запълни големите дупки на държавния бюджет. При нормални обстоятелства средствата щяха да дойдат от данъците, които плащаха провинциите, но при условие, че Митридат продължаваше да заговорничи на изток, а Квинт Серторий бе успял да спре притока от пари от Испания, на останалите провинции също трябваше да се даде отдих. Рим и Италия сами трябваше да намерят нужните за издръжката си средства — с тази подробност, че Сула нямаше очи тепърва да иска от обикновените люде, още по-малко — от собствените си верни поддръжници.

Той никога не бе изпитвал симпатии към конническото съсловие — всички онези деветдесет и една центурии от първа класа, които включваха преуспелите римски търговци и предприемачи. От тях пък най-много мразеше осемнайсетте центурии на държавната конница. Мнозина от тях се бяха облагодетелствали по времето на Марий, Цина или Карбон; затова те щяха да осигурят на Сула парите, нужни за възстановяването на Рим. Решението беше най-доброто, казваше си диктаторът и доволно потриваше ръце. Не само че хазната щеше да се напълни, но и неговите потенциални врагове завинаги щяха да бъдат отстранени от обществения живот.

Междувременно беше успял да се справи и с един незначителен проблем — последната враждебна проява на вечно опозиционния Самний. Избра за управители на бунтовната страна двамината най-алчни за пари — Цетег и Верес, и им даде четири легиона.

— Нищо да не остане след вас — беше заръчал на подчинените си той. — Искам Самний да бъде до такава степен разорен, че дори най-старите и родолюбиви самнити да не желаят повече да стъпят там. Ще изсечете горите, ще оставите нивите да пустеят, ще разрушите градовете и ще опустошите градините. — Сула се усмихна зловещо. — И ще отсечете всяка глава, която стърчи по-високо от останалите.

Това щеше да послужи за урок на Самний. И в същото време щеше да отърве диктатора от двама досадници, които непрекъснато искаха нещо. Двамата нямаше да се върнат скоро! Имаха по-важни задачи — как да заделят за себе си повече от това, което пращат на римската хазна.

Навярно беше добре за останалите области в Италия, че семейството на Сула се завърна в Рим. Само жена му и децата можеха да върнат у диктатора онова чувство за мярка, което съвсем бе изгубил. Той никога не беше предполагал, че срещата с Далматика така ще го развълнува: при вида й коленете му се подкосиха и той трябваше да седне на близкия стол, за да не се строполи на пода. Чувстваше се като момче, което за пръв път е видяло красива гола жена.